От складовете на кораба им дадоха снаряжение — водолазни костюми и екипировка за гмуркане. Не им позволиха обаче да се възползват от богатата оръжейна колекция. Това бе услуга, която Айра не би посмял да поиска. Не беше проблем за Букър, който все още разполагаше със своя „Вектор“ и четири пълнителя. Но Мърсър бе изгубил пистолета. Капитанът на „Америка“, казваше се Уилям Р. Татъл, ги прие в каютата си малко след като пристигнаха. Обясни им, че никога не е служил под командването на Айра, тъй като Ласко бе подводничар, но се познавали и се уважавали. В случая Татъл поемал огромна отговорност заради Айра. В края на срещата им Татъл отиде при бюрото си и извади дървена кутия със стъклен капак. Кутията бе великолепна изработка, покрита отстрани с орнаменти, и Татъл им обясни какво има вътре.
— Бил е на брата на дядо ми — каза им, отвори я и извади черен колт, модел 1911, четирийсет и пети калибър. — Носел го е в Гуадалканал, Сайпан и Иводзима. Даде ми го когато се дипломирах в Анаполис и аз го донесох, макар и да не е разрешено, на борда на кораба, за да ми напомня, че стоя върху раменете на гиганти. Адмирал Ласко се постара да ми обясни колко е важна тази операция. — Той завъртя пистолета и го подаде с дръжката напред на Мърсър. — Ако е възможно, бих искал да си го получа обратно.
Сега старото оръжие бе прибрано във водонепроницаемата торбичка на пояса на Мърсър заедно с два резервни пълнителя.
Бръмбарът, поставен от Сайкс на хидроплана, показваше, че самолетът е кацнал преди час точно на екватора, на двеста мили източно от Тарауа, така че сега се насочваха нататък. Малко след това хидропланът бе излетял и в момента се бе приводнил край бреговете на остров Тувалу, което означаваше, че ролята му в операцията вероятно е приключила.
През първата част от полета летяха на подходяща височина и с нормална скорост, но планът, който Мърсър и Бук бяха замислили, изискваше някои по-сложни въздушни маневри щом доближат радарния обсег на „Академик Жуковски“. Вторият пилот на осприто не сваляше очи от контролния пулт в очакване радарът на кораба да ги освети. Щом това се случеше, пилотът щеше да се снижи максимално бързо, за да заблуди руските оператори, че са получили фалшив сигнал.
Точно това стана след още два часа полет, вече посред нощ. Без предупреждение двигателите замлъкнаха и самолетът започна да пада към океана като камък. Снижиха се с четири километра толкова бързо, че Мърсър почти усети безтегловност и бе сигурен, че едва ли ще успеят да изравнят повече полета. Букър подвикваше възторжено като каубой и дори младият техник, изглежда, се забавляваше.
Едва в последната възможна секунда двигателите изреваха с цялата си мощ, но този път частично наклонени за хоризонтален полет. Когато роторите започнаха да порят въздуха, главоломното им спускане премина в гладък полет. Бяха само на двайсетина метра над водата и започнаха да кръжат със скорост трийсетина възела.
След няколко минути пилотът се свърза с техника и младият мъж разкопча колана си и дойде при Мърсър.
— Пилотът каза, че има достатъчно гориво да стигне до целта, като лети ниско и бавно както сега, но след като скочите, ще може да поддържа тази скорост и височина само десетина минути и после ще трябва да се върне към нормален полет. Защото в тоя режим двигателите поглъщат горивото като лами. Има опасност радарът отново да ни засече, когато се издигнем, и противникът да заподозре, че става нещо.
— Ясно. Но едва ли ще има значение, ако вече сме се качили на кораба.
Младежът кимна и се върна на седалката си.
След няколко минути младият морски пехотинец наклони глава като куче, чуло ултразвукова свирка: очевидно изслушваше поредното съобщение от пилота. После наново се разкопча, върна се и докладва:
— Пилотът каза, че сме получили радиозапитване от кораб на име „Джаруайн“. Но според нашите прибори това е вашата цел. Както и да е, засега повярваха на обяснението ни, че сме товарен кораб. Движим се със съответната скорост и височина и на радара изглеждаме като малко по-висок контейнеровоз. Хитро, нали?
Мърсър не каза на младежа, че идеята да приближат „Жуковски“ по този начин е негова. Каза само:
— Наистина хитро.
Летяха на четири мили западно от руския кораб, уж следвайки курс към Хавай, преструваха се на кораб с контейнери на борда. Това трябваше да е достатъчно, та на „Жуковски“ да не чуят бръмченето на самолетните двигатели, а Букър и Мърсър да не се изгубят в тропическите води.
От няколко дни Мърсър не спираше да мисли за това как ще сложи край на тази история. Призракът на Ейб трябваше да намери ако не покой, то поне правосъдие. Сега, когато бяха почти при целта, в душата му се прокрадваше съмнение — съмнение за него, за способността му да осъществи тази замислена от него операция, за правото му да се превърне в съдия и екзекутор. И също като в други случаи, когато го мъчеха такива мисли, той се постара да ги прогони. Нито един здравомислещ човек не би подложил на съмнение необходимостта да се защитава от побесняло животно, а тези фанатици бяха доказали, че са точно това.