— Ако не приключим дотогава, значи сме оплескали работата. Така че — да.
Бяха взели от склада на „Америка“ един водонепроницаем таблет, който имаше аларма, осветяваща екрана и пускаща различни маршове. След като настроиха алармата, Мърсър залепи таблета с лепенка за кормилото на джета. Тъй като нямаше начин да привържат джета за корпуса на кораба, се налагаше да го оставят да се носи свободно. Единственият начин да го намерят в нощта, след като приключеха мисията, бе да засекат светлината на таблета или да чуят сигнала.
Последните няколко метра до борда преодоляха, като тласкаха джета. Мърсър протегна ръка, за да не се ударят в металната стена, а Букър обу специални „чорапи“ и нахлузи ръкавици със същата лепкава материя. Веднага щом опря длан върху корпуса материята залепна плътно.
— От АОПП никога не са ме разочаровали — прошепна той.
АОПП бе съкращение за Агенция за отбранителни проучвания и проекти, американската военна версия на прословутия филиал Q от филма за Джеймс Бонд. За тях се казваше, между другото, че са създатели на интернет, изграждането на предшественика на джипиес системата, допринесли са за конструирането на безпилотни коли и провеждането на секретна програма за космическия самолет Х-37В.
Последното им изобретение бе гековата кожа. Инженерите от АОПП бяха проучили по какъв начин гущерите гекони успяват да се задържат, докато се катерят по стени и пълзят по тавани. Бяха открили сложната зависимост между сухожилия и мускули и съответно правилната комбинация от твърдост за сила и мекота за максимален повърхностен контакт. Резултатът бе прилепваща материя, която можеше да удържи достатъчно тежест и същевременно да се отлепва без особено усилие, а също и да се използва многократно. Целта им в края на краищата бе да създадат ръкавици, способни да възпроизведат някои от популярните подвизи на Спайдърмен — и почти бяха успели.
Щом Мърсър нахлузи своите гекоръкавици, Бук отлепи ръка, пресегна се малко по-нагоре и долепи длан до корпуса. Направи същото и с краката и скоро заприлича на огромна черна муха, залепена за борда. Двамата бяха получили инструктаж за това как се използват ръкавиците и „чорапите“ от един специалист на АОПП, пристигнал за полеви изпитания на борда на „Америка“, и знаеха как правилно да ги отлепват и залепват. Първоначалният им план бе да прехвърлят въже през борда по добрия стар изпитан начин за абордаж, ала гекоръкавиците ги спасяваха от опасността да бъдат разкрити.
Скоро се озоваха на почти пет метра над изоставения джет. Усещането бе малко по-различно от традиционното катерене по скали, но не по-натоварващо за тялото. Беше дори по-лесно, защото не се налагаше да се търсят опорни точки и цепнатини, за които да се заловиш.
Главната палуба на „Жуковски“ се издигаше на шест-седем метра над ватерлинията и двамата се изкатериха до нея само за две минути. Ръцете и краката им залепваха като магнит дори на местата, където върху метала имаше влага.
Докато се катереха, Мърсър забеляза нещо необичайно. По корпуса на кораба бе опъната жица, успоредна на борда и омотана на няколко реда, отстоящи един от друг на около метър. Жицата обикаляше корпуса от нивото на ватерлинията до палубата и още по-нагоре, където се губеше в мрака, заобикаляйки главната чиния-антена. Не знаеше дали е опъната наскоро, или е част от конструкцията на кораба, но предполагаше, че е по-вероятно първото.
Спряха да се катерят малко под перилата и известно време се ослушваха напрегнато. Чуваха само плясъка на вълните и бръмченето на машините и уредите на кораба. Покатериха се още малко и огледаха палубата. Както и преди не забелязаха никакво движение.
Прехвърлиха се през перилата, притаиха се в сянката на една спасителна лодка, свалиха екипировката и я скриха зад нея.
— Прекалено е тихо — прошепна Букър.
Мърсър се съгласи. Тези типове притежаваха кристалите от почти цял ден. Би трябвало да се готвят да ги използват, но нямаше признаци за това. Той извади стария колт и го зареди. После прошепна:
— Не разбирам. Нощта е идеална. Защо поне не провеждат подготовка на апаратурата?
Бук сви рамене. Освен звука на някоя отваряща се врата под палубата не долавяха никакво движение.
Внезапно мелодичен тон проряза тишината от високоговорителите на кораба.
— Votre attention s’il vous plait — чу се мъжки глас.
Благодарение на дванайсетте години, прекарани в Западна Африка — първите дванайсет години от живота му, — френският бе единственият чужд език, който Мърсър говореше добре, макар че един истински французин би определил произношението му като ужасно.