Съобщението приключи и той преведе на Букър:
— Започват десетминутно предстартово броене за първия изпитателен тест с истинските камъни. Персоналът, който все още е на палубата, трябва да я напусне незабавно. Всички електронни уреди трябва да бъдат изключени. Всички техници от реактора да заемат местата си.
Съобщението приключи и Мърсър добави:
— Малко избърза с това твое „прекалено е тихо“. Можехме просто да се промъкнем на борда, да откраднем камъните и да приключим с тая работа.
Бук сви рамене.
— Знаеш, че обичам драматизма. Хубаво е, когато има обратно броене и прочее тъпотии.
28.
Не им бе стигнало времето да открият схемата на „Академик Жуковски“, но бяха изучили плановете на един товарен кораб с подобна конструкция. Знаеха в кое от помещенията най-вероятно се намира центърът за управление и предполагаха, че оттам енергията на атомните реактори ще бъде насочвана и преобразувана под някаква форма на лъчева радиация. Джейсън смяташе, че там ще е и най-вероятното местонахождение на камъните, за да може енергията да се канализира през тях и в края на краищата да се насочва към атмосферата.
Букър поведе Мърсър към вратата, където по-рано един от членовете на екипажа бе излязъл да пуши. Светлината във вътрешността на кораба бе приглушена до червеникавите аварийни лампи и докато стояха и се ослушваха, вентилацията в коридорите също бе спряна. Това, което не знаеха, бе как е организирана охраната на кораба. Фактът, че не виждат въоръжени хора по палубата, не означаваше, че такива няма.
Влязоха и тръгнаха по боядисания в зелено коридор. Нямаха намерение да претърсват целия кораб и затова игнорираха затворените врати, покрай които минаваха, и проверяваха само откритите помещения. Натъкнаха се на техник, който поправяше нещо в една баня. Беше коленичил и отвърташе някаква тръба на стената. Обърна се, когато се появиха на прага, но не можа да произнесе нито дума, тъй като Букър го повали с удар с приклад в тила. Ударът бе добре премерен и мъжът просто се свлече на пода и затвори очи.
Сайкс завърза китките му зад гърба и двамата продължиха.
Малко по-късно говорителите отново оживяха с мелодичния сигнал и гласът обяви:
— Huit minutes.
Мърсър показа осем пръста на Букър. Определено не разполагаха с много време.
Зад тях се отвори врата. Мърсър се обърна и видя, че от каютата излиза мъж, следван от още двама. Беше твърде далече и тъмно, за да ги разгледа добре. Докато преценяваше представляват ли опасност, единият от мъжете го забеляза. Вероятно имаше някакви разпоредби за присъствието или отсъствието на персонал на определени места, защото им извика да спрат и след секунда тримата посегнаха към оръжията си.
Мърсър пусна два бързи изстрела и мъжете се прибраха в каютата.
— Давай! — извика той на Букър — Аз ще ги задържа. Ти спри експеримента.
Сайкс хукна по коридора, а Мърсър се долепи до стената зад плетеница от вертикални тръби, протегнал пистолета и готов за стрелба.
Внезапно коридорът се изпълни с дъжд от олово и огнени отблясъци — някой изпразваше цял пълнител към него. Пукотевицата бе оглушителна, но нито един от куршумите не прелетя близо до Мърсър. Той пусна нови два куршума, за да съобщи на пазачите, че не са го уцелили, ала позицията му не бе особено сигурна и се наложи да отстъпи. Стигна до друг коридор, който водеше към стълбище. Спусна се по него и се озова в друг коридор, на следващата палуба.
В този момент зазвуча аларма.
Мърсър се надяваше, че бъркотията ще ги принуди да отложат експеримента, докато преценят и неутрализират заплахата, ала нямаше как да знае дали наистина ще стане така. Коридорът, в който се намираше, наподобяваше стоманена тръба с метална решетка за под, а отдолу се виждаха някакви машини. Беше много задушно. Някъде напред се чуваше свистенето на изпускана пара. Всичко това му приличаше на завод от средата на миналия век.
Спря за момент да смени пълнителя, макар че първият бе изстрелян само до половината. След това мина през завесата от пара. Една сянка изникна внезапно пред него и Мърсър натисна рефлексивно спусъка. Когато се наведе и после се изправи, установи, че е прострелял пластмасова табелка, която се поклащаше на една от тръбите.
Но тази грешка бе привлякла вниманието на един от преследвачите му, който бе тръгнал да провери този коридор. Във въздуха отново просвистя олово и Мърсър се просна зад един изключен генератор. После притича назад по мократа решетка, скочи върху решетъчна платформа на междинната палуба и изтича по нея обратно до мястото, където трябваше да е нападателят. Вдигна пистолета така, че дулото да е в отвора на решетката, и стреля два пъти. Единият куршум попадна в бедрото на мъжа и от раната бликна тъмна кръв. Вторият го удари в слабините и го накара да се свлече в болезнени конвулсии на пода.