Ако се съдеше по мониторите на контролните пултове, не се случваше нищо.
— Виждате ли, мосю — продължи ученият по микрофона. — Моята машина и изчисленията ми са безпогрешни. След като демонстрирам, че мога да затопля повърхността на планетата, ще съм в състояние да я охладя отново.
— Мърсър… — Бук посочи един монитор встрани. — Виж там.
Камерата показваше главната сателитна чиния, която изглеждаше точно както преди малко. Но не това бе привлякло вниманието на Букър. Нощното небе, което доскоро бе изпълнено със звезди, сега се закриваше от облаци, в които пулсираха светкавици. Докато гледаха към тях, те осъзнаха, че облаците се местят — въртяха се бавно и набираха ускорение като огромен циклон, в чийто епицентър бе разположен „Жуковски“.
— Това никак не е на добре — промърмори Сайкс.
— Погледнете мониторите! — извика Мърсър на учения. — Предизвиквате атмосферни смущения, които набират сила. Фортескю, спрете машината. Изключете я веднага!
Мърсър махна на човека, с когото бе разговарял преди малко.
— Можете ли да спрете реактора?
— Не и оттук. И реакторното е по-добре изолирано от тези две помещения. Не можете да влезете, освен ако не ви пусне доктор Фортескю.
— Бук?
Сайкс насочи автомата към стъклото и се приближи. Натисна спусъка и изстреля един дълъг откос, като се стараеше да насочва куршумите в една точка, или поне в тесен кръг. Смени машинално пълнителя веднага щом той се изпразни и продължи да стреля, докато и вторият пълнител свърши. Куршумите обаче оставиха едва забележими дири по бронираното стъкло. Бяха им необходими експлозивни заряди, за да си пробият път в съседното помещение: нещо, с което не разполагаха — нито пък имаха време да импровизират.
Фортескю се бе привел зад един по-висок пулт с монитори, но се изправи веднага щом осъзна, че стъклото няма да поддаде. Нямаше достатъчно смелост да се доближи до мястото, където куршумите бяха очертали неравен кръг, ала на устните му трепкаше подигравателна усмивка.
Мърсър отново погледна монитора. Бурята продължаваше да набира сила и над кораба, на височина няколкостотин метра, се бе оформила корона със зловеща пурпурна окраска. Светлината бе призрачна. След секунди от облаците се показаха ослепително ярки повлекла от лъчиста енергия, разпростиращи се по посока на северно-южните вектори, сякаш следваха невидимите линии на магнитните полета.
— Погледнете това, за бога! — извика той на французина.
Фортескю вече изглеждаше по-малко уверен, но отвърна нацупено:
— Нищо повече от леки смущения. Бурята скоро ще отмине.
Мърсър не знаеше с колко време разполагат. Джейсън не беше сигурен за възможните последствия, но беше наясно, че става въпрос за минути, не за часове. Бурята продължаваше да набира мощ, докато в епицентъра ѝ гигантските антени на палубата изстрелваха в небето невидими потоци енергия.
Мърсър не беше от хората, които лесно се поддават на паниката. Той беше логичен, методичен и по принцип се стараеше да открие решение за всеки проблем, но в този момент бе наистина объркан. Не сваляше ужасен поглед от небето, където облаците се бяха превърнали в гигантски купол от поляризирани йони.
Огледа останалите пултове. Виждаше стари аналогови превключватели и циферблати с неразгадаеми обозначения на кирилица. По-новите монитори бяха поставени над пултовете, вместо да бъдат вградени в тях, и надписите им бяха на френски. Той реши да игнорира старата техника. Нямаше никакъв смисъл да си губи времето с нея. Помисли си дали да не потърси някакво прикритие, но нито едно място не изглеждаше достатъчно сигурно — не и ако настъпи смяна на полюсите.
И тогава му хрумна една мисъл.
Защита.
Камъните трябваше да бъдат екранирани, за да не привличат светкавиците, а след като над тях надвисваше такава чудовищна буря, корабът скоро щеше да привлича светкавица след светкавица. Машините отвъд стъклената бариера всъщност бяха крехки — имаха деликатни електронни компоненти и не разполагаха с индустриални щитове. Помещението вероятно също не разполагаше със системи за неутрализиране на този ефект… И изведнъж Мърсър осъзна какво е предназначението на жиците, с които бе омотан корпусът и антените. Бяха обгърнали целия кораб в противомагнитно поле с цел да го предпазят от натрупването на мощен статичен заряд. За разлика от медната кутия на Ейб Джейкъбс или шепата месингови патрони, които Мърсър бе използвал с подобна цел, това беше активна система, наподобяваща гигантска фарадеева клетка и защитаваща целия огромен кораб.