Седяха в остъклена стая близо до платформата на асансьора, където някога се бяха намирали служебните помещения на мината.
Фелдшерката напръска раната на Мърсър със спрей и той трепна.
— Мисля, че това вече го обсъдихме. Аз открих труповете и шофьорът потвърди, че му взех багера. Бил…
— Гундерсон.
— Точно така. Гундерсон. Видяхте с очите си дупките от куршуми в прозорците на машината. Това е достатъчно, за да потвърди, че нападателите се опитваха да ме спрат, нали?
Джерард не отговори. Въпреки това Мърсър продължи:
— Проследих ги от галерията на научния екип и единственият начин да стигна с тях на повърхността бе да увисна под асансьорната клетка.
Детективът вдигна глава от бележника и смени темата.
— Но как стана така, че се озова там в точния момент?
— В точния момент? — Мърсър не можеше да повярва, че полицаят ще използва толкова идиотска фраза.
— Ами веднага след като нападателите са убили онези шестима учени долу.
— Ейбрахам Джейкъбс пристигна по-рано днес. Предполагам, че той е бил главната им цел. — Мърсър спря и се замисли. — Поправка. Той и другите са само косвени жертви. Това, което отнесоха в раницата, е било главната им цел.
— Някаква идея какво може да има в нея?
— Абсолютно никаква — отвърна Мърсър. После кимна с благодарност на жената, която тъкмо бе свършила с превръзката му на рамото.
— Кога последно ви правиха инжекция за тетанус? — попита тя, докато затваряше чантата си.
— Преди две години, така че всичко е наред.
— Добре, почистих раните и ви направих повърхностен антибиотик. Ако забележите белези за инфектиране — зачервяване или повишена секреция, или ви втресе, потърсете лекарска помощ.
— Ще го направя. Благодаря ви. — Мърсър насочи вниманието си към детектив Джерард. — Едва ли ще е трудно да установите какво са откраднали, ако прегледате компютрите. Вероятно има подробно описание на това, с което са се занимавали учените.
— Вашият приятел Ейбрахам Джейкъбс ли командваше парада?
— Не. Той само помагаше. Шеф на научния екип беше Сюзан Тюнис. Мисля, че е доктор по химия, или атмосферни взаимодействия, нещо от този род. Доколкото разбрах, Ейб беше само съветник.
— А ти защо последва нападателите?
Разумен въпрос, който Мърсър не си бе задавал от години, защото това не бе първият случай, при който се изправяше срещу въоръжени мъже. Ни най-малко.
— Защо ги последвах ли? — повтори той. — Защото ако не го бях направил, никой нямаше да го направи.
— Ти за герой ли се мислиш, или какво? — попита насмешливо полицаят, с типичното раздразнение на служител, чиито функции са били иззети от някакъв цивилен.
Мърсър нямаше желание да влиза в спор с него и затова преглътна хапливия си отговор и предпочете да заобиколи истината:
— Не, полицай, но когато видях труповете на онези хора и на моя приятел, за няколко минути изгубих способността си да разсъждавам трезво.
Джерард кимна, очевидно удовлетворен от отговора.
— Нека те попитам нещо друго. Мислиш ли, че това е терористична атака?
— Има ли значение мнението ми? Седем души са убити долу с автоматично оръжие. ФБР с готовност ще го кръсти тероризъм, за да може да погне нападателите. Предполагам, че ще се включат и разни други трибуквени организации, отговарящи за националната сигурност. Задавате ми тези въпроси само защото федералните още не са се дотътрили тук, а като дойдат, ще трябва да чакат голямото началство от столицата. Но ето какво ще ви кажа, детектив Джерард. Тези типове бяха тук заради нещо, което Ейб е донесъл със себе си тази сутрин, и избиха всички свидетели. И пак ще повторя: нямам никаква представа какво може да е това, нито над какво са работили в лабораторията. — Мърсър си пое дъх. — Приключихме ли?
Джерард затвори бележника и го прибра във вътрешния си джоб. Продължи обаче да си играе с химикалката.
— Прав си за федералните. Аз само наглеждам сцената на престъплението, докато се появят. Хората, които слязоха долу, имат същата задача. Не могат да пипат нищо.
— Ядосан ли сте? — попита Мърсър.
— Веднага щом ми се обадиха и ми казаха, че е стреляно с автомати, знаех, че ще съм само момче от поддържащия екип и нищо повече.
Мърсър бе склонен да прояви съчувствие.
— През годините съм работил доста с федералните. Когато си насаме с тях са готини хора. Ала изправят ли се отсреща като бюрократична институция, играта загрубява.