Джерард изсумтя.
— Точно така е. Не каза ли, че си минен инженер? Как тогава си се забърквал с ФБР?
— Аз съм любима цел на няколко доста екстремни групи за опазване на околната среда. — Което бе вярно, но не бе истинската причина Мърсър да е тъй добре запознат с техниките на тероризма и контратероризма. За последното причината по-скоро бе, че се бе озовавал на погрешни места в погрешно време и въпреки това бе направил каквото е нужно за момента. Погледна щатския детектив и го попита:
— Искате ли да направите на мен и на това разследване една голяма услуга?
Джерард осезаемо настръхна. Повдигна вежди.
— На федералните ще са им нужни от дванайсет до осемнайсет часа само за да завъртят колелата на механизмите, а не разполагам с толкова време. Двамата с вас знаем, че онзи пикап вече е захвърлен някъде и нападателите са се разпръснали. Няма да оставят отпечатъци, нито ДНК, и това ще е задънена улица. Ако има някакви следи, водещи към тях, те ще са в лабораторията на Ейбрахам Джейкъбс.
— И мислиш, че федералните не го знаят?
— Биха могли, но тъй като Ейб е бил само съветник, първо ще се задълбаят в досието на Сюзан Тюнис.
— Мога да им предам това, което ми каза. Че според теб нападението е свързано с пристигането на твоя приятел.
Мърсър поклати глава.
— Това няма да промени нищо. Те си имат процедури и щом се уверят, че духът на Осама бен Ладен не е виновен за смъртта на тези хора и че най-вероятно става въпрос за грабеж, а не за тероризъм, ще изгубят интерес и ще изтеглят хората си. Няма да се появят в кабинета на Ейб поне още няколко дни.
— И каква е услугата? — попита Джерард, сякаш не знаеше.
— Пуснете ме да си вървя — отвърна Мърсър. — Дръжте ме настрана от това. Направете Бил Гундерсон герой, като кажете на момчетата от ФБР, че той се е опитал да спре пикапа.
— Знаеш, че няма да стане.
Мърсър се отпусна обезсърчено на седалката.
— Но от друга страна — продължи Джерард, — да речем, че изляза за малко оттук, а ти се измъкнеш незабелязано.
— Ще го направите ли за мен? — попита Мърсър с пробудена надежда.
— Не — отвърна Джерард и нахлупи голямата си каубойска шапка. — Но ще го направя за щатското ченге, което застреляха преди дванайсет години, когато приближи една ударена кола, без да знае, че шофьорът се издирва от ФБР. Изглежда, бяха решили да ни спестят тази информация. Нашият човек получи три куршума в гърдите. Жилетката му спря два, но третият разкъса сърцето. Убиецът му открадна патрулката и продължи да бяга още три часа, преди да го спрат с барикада на пътя.
Джерард си изопна сакото.
— Каквото и да направя, федералните ще ме мислят за селяндур. Ти си само поредният свидетел, доколкото показват записките ми. — В гласа му се долавяше стоманена нотка. — Ще се погрижиш да свършиш тая работа, нали?
— Ще се постарая да ги пратя в ада, детектив — отвърна със същия тон Мърсър.
— Ще се върна след десет минути.
Пол Джерард излезе от канцеларията и приведе глава под дъжда, захапал димяща цигара. Мърсър почака половин минута преди да го последва. Джерард беше в другия край на складовете и разговаряше с човека, когото бяха пратили да замести оператора на асансьора. Ако се съдеше по облаците над главите им, Джерард бе споделил с него пакета марлборо.
Мърсър не би имал нищо против да се измие. Все още беше с окаляните и разкъсани работни дрехи и подкованите с налчета обувки, но нямаше време. Джерард му бе дал само десет минути. Той излезе от сградата и се отправи към белия фургон, докаран тук навремето, за да служи за спално помещение на дежурните екипи. Мърсър и учениците му го използваха за теоретични занимания преди да се върнат долу в мотела, където бяха настанени.
Трима от учениците му седяха на една маса заедно с униформен полицай: бяха задържани само защото бяха зърнали пикапа на убийците. И четиримата вдигнаха глави, когато влезе, и го погледнаха уморено.
— Ей, Мърсър, какво става? — попита Ханс.
— Без приказки — произнесе машинално полицаят.
— Детектив Джерард приключи с мен и мога да си вървя — обърна се към него Мърсър.
— Каза ли кого да му пратя? — попита младият полицай. Опитваше се да командва ситуацията, но усещаше, че Мърсър му се изплъзва.
— Каза да оставя на теб да решиш — отвърна Мърсър. Хлапето очевидно беше неопитно и се опитваше да си придаде важност.
Младият полицай нямаше представа колко лесно са го изпързаляли.
— Добре. Щом детектив Джерард ти е записал данните, предполагам, че всичко е наред.