Един от камерунските им пазачи бе повален от първия откос. Падна на земята и от раните на гърдите и в главата му шурна кръв. Мърсър, който седеше от другата страна, срещу Ейб и един студент от Калифорния, Ланс, се вцепени за миг. Това приличаше толкова много на засадата, в която бяха попаднали родителите му — липсваше само разнебитеният пикап на майка му, паркиран тогава наблизо.
Ала колебанието му трая само няколко секунди. Още докато си поемаше дъх Ейб се превърна в родителите, които не бе успял да спаси. Мърсър не помисли за себе си, нито за опасността, на която се излагаше. Не беше успял да попречи на родителите си да загинат от насилствена смърт на този дивашки континент, но не смяташе същата съдба да сподели и неговият приятел. Просто последва подхранвания си от адреналин инстинкт да защити Ейб Джейкъбс — или да умре.
Хвърли се през пламъците на огнището и прекатури приятеля си на земята, докато още няколко откоса профучаха над тях. Затисна го с цялата си тежест, заслушан в пищенето на куршумите. Докато се озърташе, видя друг от пазачите им да бяга към джунглата.
Едно лято години преди това Майк, най-добрият приятел на Мърсър, бе взел флоберката на баща си. Двете четиринайсетгодишни хлапета бяха работили през онова лято всичко, с което успяваха да се захванат, за да подхранват несекващия апетит на пушката за муниции. Веднага щом получеха няколко долара купуваха кутии с патрони от железарията — молеха за това влизащите възрастни, като тийнейджъри, молещи хора пред супермаркета да им купят бира. А след това отпрашваха към една изоставена прашна кариера, където се редуваха да стрелят: представяха си, че са герои от някой уестърн. Когато накрая училището и зимата поставиха точка на упоритите им занимания по стрелба, двамата бяха изгърмели хиляди патрони през тясното дуло на флоберката и бяха направили един ръждясал варел на решето, но пък можеха да се похвалят с отлични стрелкови умения от всякакви позиции за водене на огън, които бяха изучили в някакво старо ръководство за подготовка на пехотинци още от Втората световна война.
Мърсър запълзя през тревата към поваления пазач. Мъглата се вдигаше и той успя да преброи поне пет припламващи от дула пламъчета, докато стрелците навлизаха в лагера. Двамата последни пазачи бяха приковани към земята и явно се готвеха да си плюят на петите при първа възможност.
Той стигна до убития пазач, измъкна руския автомат от безжизнените му пръсти и двата резервни пълнителя от паласката на колана. Мъжът се казваше Пол. Беше харесал Мърсър, защото синът му се казвал Филипе.
Макар че Мърсър никога не бе стрелял с автомат, залегналото в мускулите му умение от онези летни упражнения се пробуди още докато опираше очукания калашник на рамото си и той започна да го използва сякаш е продължение на тялото му. От неудобната ниска позиция пусна кратък откос, който повали един от нападателите тъкмо когато той пристъпваше на откритата площ, където изследователите бяха устроили бивака си. Беше сигурен, че мъжът е мъртъв още преди да падне на земята, и затова завъртя дулото към втория нападател, който все още се прикриваше зад дърветата.
Полускритият бандит извика от болка, когато в гърдите му попаднаха няколко куршума, и след това млъкна, което можеше да означава само че също е мъртъв.
Почувствали промяна в равновесието на силите, двамата пазачи повдигнаха глави и се включиха в размяната на смъртоносно олово в мъгливата сутрин.
Мърсър оглеждаше района за нови цели. Ръцете му машинално смениха изпразнения пълнител с нов.
Още един нападател падна, повален от някой от камерунците. Разкрещя се от болка и вероятно това бе достатъчно да накара останалите да преосмислят поведението си. Стрелбата им утихна и те, изглежда, се скриха назад в гората. Мърсър скочи от мястото, където се бе привел, и хукна след тях. Беше сигурен, че водачът им ще ги накара да се прегрупират и да нападнат отново. Нахлу сред дърветата, като държеше автомата ниско, а пръстът му бе на спусъка. Едно от многото неща, които не знаеше за стрелбата с автомат, която му бе позната само от филмите, бе силата на гърмежите. Ушите му бяха заглъхнали и чуваше само ниско бръмчене, сякаш се намираше непосредствено до огромен електрически генератор.
Стигна до малка поляна на двеста метра от лагера. Забеляза четирима мъже от другата страна, на двайсетина метра от него. Двама бяха с цивилни дрехи, изцапани фланелки и разръфани маратонки. Другите двама бяха с камуфлажна униформа, раници и широкополи шапки и не бяха въоръжени с калашници, любимото оръжие на всеки чернокож боец, а с лъскави автомати с оптични прицели. Западни оръжия, скъпи, истински инструменти за професионалисти. Не можеше да е сигурен в сумрака, но му се стори, че двамата с униформите са бели, а не чернокожи.