Д’Авежан отвори най-горното чекмедже на бюрото и извади нов смартфон от купчината. Наложи се да позвъни, за да потвърдят номера, но поне откъм негова страна разговорът щеше да е анонимен. Той набра номера и зачака, докато сигналът обиколи половината земно кълбо, прехвърляйки се от телефон на сателит, после на радиопредавател и накрая на една стара телефонна централа, скътана в сумрачен ъгъл на корабна радиорубка.
— Къде си? — попита Д’Авежан вместо поздрав. Говореше на английски, единствения език, който споделяше с човека отсреща.
— На бюрото си, отмятам бумащина. А ти?
— Не ми се прави на умник, Лев. Още ли си във Владивосток?
— Нет — отвърна капитанът на „Академик Николай Жуковски“. Отплавахме преди пет часа.
— Всичко наред ли е? — Д’Авежан съжали, че е задал въпроса, в мига, в който го зададе. Лев Жуков не би напуснал най-източното пристанище на Русия, ако не беше готов.
За щастие този път морският капитан реши да сдържи хапливите си забележки.
— Всичко, с изключение на най-важното.
— Да, зная — побърза да отвърне французинът. — Работя по въпроса.
— Няма да е зле да ускориш нещата. Имаме твърд краен срок за първия етап и за момента йонизираната среда, която поддържаме на борда, няма да може да го… как се казваше… среже. Мога да изпомпвам теравати електроенергия в стратосферата, но без подходящата среда ще е като да пикая през пожарникарски маркуч. Направи всичко възможно пожарът да не се разгаря.
— Лев, не е толкова зле — увери го Д’Авежан. — Просто нашите лабораторни кристали са по-бавни. Но от днес вече разполагаме с нов къс истински кристал. Ще уредя един вертолет да ви го достави, докато плавате.
— А ти? Ще дойдеш ли да присъстваш на своя триумф?
— Не зная. Истинският ми триумф няма да се състои още няколко месеца. Но може да прескоча само за да присъствам на това историческо начало.
— И в двата случая — изсумтя Жуков — прати марлборо. Не можах да намеря във Владивосток и ми писна да пуша тия турски цигари, дето смърдят на магарешки задник.
— Само ти можеш да познаеш миризмата, Лев — присмя му се Д’Авежан, облекчен, че корабът вече е потеглил и е извън дългите ръце на Пикфорд. Пазената в тайна от всички освен от неколцина служители на „Юродайн“ афера с „Драконът на късмета“ бе прикритие, за да се сдобият със специализирания руски кораб и да финансират някои изменения в оборудването му.
— Брей, вие, французите, сте имали чувство за хумор. Между другото, няма нищо смешно в Джери Луис, както и в онзи нещастен ваш мим.
— Няма спор за това. — Бащата на Ролан бе голям почитател на Марсел Марсо. Ролан ненавиждаше както него, така и името, което бе получил, а заедно с това и единственото си сходство с може би най-прочутия френски уличен изпълнител. Премина на сериозна вълна. — Само се погрижи да си на позиция в нужното време. Твърде много е заложено в операцията, за да се провалим точно сега.
Изключи телефона и го пусна в шредера. Беше доволен. Нещата най-сетне вървяха както трябва и скоро щяха да наберат достатъчно инерция, за да преминат границата, отвъд която не могат да бъдат спрени. Пипна се по чатала, усети, че възбудата му се е увеличила, и посегна към интеркома на бюрото.
— Одет, ще бъдеш ли така добра да заключиш вратата и да дойдеш тук?
5.
В осем и трийсет сутринта Мърсър спря пред малката къща, доскорошно обиталище на Ейб Джейкъбс, недалеч от страничния портал на колежа, където Ейб бе преподавал и се бе пенсионирал. Ако се изключеше каменната стена, къщата не се отличаваше по нищо от останалите в чаровното малко градче Киленбърг, Охайо. Разположеният на бреговете на буйната Ракуун Крийк, която по-надолу се вливаше в река Охайо, колежът „Харт“ току-що бе отпразнувал сто и двайсетата си годишнина. Основателят, Конрад Харт, бе немски емигрант, който не бе прекарал нито час повече след десетата си година в класна стая, но затова пък бе надарен с гения на конструктор механик. Негови изобретения се бяха ползвали години наред в различни браншове на промишлеността като производство на пури, изработка на железопътни фенери и намотаване на бобини.
Харт бе оценил ползата от образованието и преди смъртта си бе заделил достатъчно голяма сума, с която практически бе закупил цялото градче и бе основал колеж, за който се бе надявал да се превърне в средище на науката и познанието. Беше използвал за модел един от първите общообразователни колежи в щата, „Оберлин“. С годините колежът бе продължил да се разраства и понастоящем разполагаше с две хиляди студенти, в противовес на първия курс след основаването, когато били едва тринайсет.