Единственото, което можеше да направи Мърсър, бе да изругае и да се съсредоточи върху конкретния проблем.
Отсрещният бряг — ако можеше да се вярва на перилата — бе на стотина метра. Мърсър знаеше, че ледът край брега е по-здрав от този в центъра, и бе сигурен, че при скоростта, с която се движат, колата съвсем скоро ще потъне. Единственият им шанс бе скованият от лед поток, който захранваше езерото. Коритото на потока бе скрито под снега, но Мърсър ясно виждаше сребристите върхове на храстите, които го обграждаха на мястото, където се вливаше. Завъртя кормилото колкото се може по-плавно и намали леко скоростта. Както бе научил, докато бе работил отвъд полярния кръг за една проучвателна фирма, твърде много вода под колелата можеше да вдигне под колата вълна и да разчупи леда още преди това да е станало под тежестта на предните колела. Не можеше да ускори, а с трошащия се зад тях лед не смееше и да забави. Всичко бе въпрос на точна преценка и баланс.
Джордан едва сега осъзна какво е станало.
— Мърсър, ние сме насред езеро!
— Зная — отвърна той напрегнато и изправи волана след като юконът се завъртя към храсталаците. Потокът бе широк малко над два метра и вероятно бе достатъчно плитък, за да не се опасява, че ще потънат през леда.
Докато приближаваха замръзналия поток, ледът под тях почна да става по-дебел. В ниската част на брега снегът все още бе навят на преспи. Предният край на джипа се заби в една такава купчина тъкмо когато Мърсър се надяваше, че вече са излезли от дълбоката част на езерото. Едва сега си даде сметка, че е преценил неправилно обстановката. Езерото беше изкуствено и потокът се спускаше в него през висок над метър бетонен водопад, скрит под снега.
Стената бе достатъчно здрава, за да спре рязко движението на джипа, а сътресението — достатъчно силно да го отхвърли назад. От удара се отвориха и двете въздушни възглавници. Мърсър едва успя да вдигне ръка, за да не му пострада носът, а Джордан се завъртя на една страна и посрещна възглавницата с рамо. Ледът под тях се разтроши и през прозорците и задния капак започна да нахлува леденостудена вода.
Първата мисъл на Мърсър бе за спътницата му.
— Джордан, как си?
— Божичко, водата е ледена! — Тя скочи върху седалката. — А ти караш отвратително.
Той едва не се засмя. Това, че се оплакваше, бе достатъчен отговор на въпроса му.
— Ти сама поиска да дойдеш с мен. Забрави ли?
Тя присви очи.
— Можеше да ме предупредиш, че си смахнат.
— Трябваше сама да се сетиш, когато се запознахме. — Мърсър свали прозореца, избута с ръка поомекналата възглавница, измъкна се навън и седна на прозореца, като прикрепяше с ръка пистолета. Предните колела на джипа бяха потънали във водата. По-леката му задница все още плуваше на повърхността върху късове счупен лед. Мърсър се извъртя и се покатери на покрива.
Хондата продължаваше да се носи към задната порта. Хората в нея вероятно дори не бяха разбрали, че преследването е приключило.
— Дай ми телефона — каза той на Джордан, когато и тя се измъкна отгоре.
— Нали ти казах, че водата е студена? — отвърна тя. — Това е защото ровех по пода, за да ти вдигна телефона. Остана си там в онази водна гробница.
— Ами твоят?
— Вероятно вече е купчина разтопена пластмаса. Зареждаше се в кухнята на Ейб.
Едва ли вече имаше значение. Мърсър чуваше ясно далечния вой на полицейските сирени. Властите бяха разбрали, че в колежа „Харт“ се случва нещо, и се носеха насам, за да се намесят. Дори по някакъв начин да привлечеше вниманието на полицаите и да им съобщеше за измъкналата се хонда, местната полиция едва ли разполагаше с достатъчно сили, за да отцепи студентското градче и да преследва нападателите. А и най-вероятно през следващите десет минути убийците щяха да откраднат друга кола и да напуснат анонимно Киленбърг, Охайо.
Мърсър помогна на Джордан да се закрепи на покрива. Металът под телата им бе топъл и той чуваше съскането на двигателя, докато водата го обливаше. Погледна към научния център „Лодър“ — очакваше да види сградата, където се бе намирал кабинетът на Ейб Джейкъбс, обгърната в пламъци.
Вместо това зърна само струйки белезникав дим от разбитите прозорци и ледени висулки, образували се от водата на пръскалките на противопожарната система, сипеща се върху металните первази.
Имаше надежда да спаси нещо в тази бъркотия. Той дръпна Джордан да слизат от покрива.
— Ела. Още не сме приключили.