— Какво? Защо?
— За да не ни застреля полицията и за да се измъкнем оттук преди някой да ни е заподозрял във връзка с всичко това.
— Но ние не сме направили нищо нередно — възрази Джордан. А после гласът ѝ потрепери и тя добави: — Ох, мамка му! Олеле!
— Какво има? — попита я загрижено Мърсър, обърна се и видя, че очите ѝ са разширени от болка и объркване. Беше се опитала да вдигне ръце, но не можеше да повдигне лявата над рамото.
— Не зная. Нещо с ръката ми. Направо ще умра от болки.
Той се огледа. На паркинга по-нататък полицейските коли бяха блокирали достъпа до научния център, а зад кордона вече се подреждаха линейки, за да приемат жертвите. Една полицайка ги забеляза и им замаха с ръка. Партньорът ѝ държеше насочена към сградата пушка.
Мърсър прегледа за миг ръката на Джордан. Не виждаше никакви външни следи от нараняване. Аленото ѝ кожено яке не бе разкъсано от куршуми, под него също нямаше кръв. Предположи, че си е навехнала ръката, когато я бе съборил на стълбите, и че в най-лошия случай има счупена ключица. Нито едно от тези състояния не заплашваше живота ѝ.
— Не обръщай внимание засега — посъветва я той. — Зная, че те боли, но трябва час по-скоро да се измъкнем оттук, иначе може да ни задържат поне няколко дни. Ясно?
Тя прехапа устна, жест, който според Мърсър бе неустоим при всяка жена. Очите ѝ се насълзиха, но въпреки това кимна храбро. С понижаването на нивото на адреналина в кръвта ѝ болката щеше да се усилва.
Тръгнаха отново и Мърсър започна да куца, докато заобикаляха сградата на научния център и доближаваха паркинга.
— Побързайте — подкани ги полицайката, когато я наближиха. Очите ѝ бяха скрити зад огледални очила, косата ѝ — прибрана под шапката. Тя им махна към скупчените отзад коли.
— Ударих си коляното — оплака се Мърсър, когато се озоваха на сигурно място зад патрулката.
— Какво стана? — попита го полицайката, без да обръща внимание на оплакването му.
— Не зная. — Мърсър говореше припряно и изплашено, с изтънял глас на човек, който едва си сдържа нервите. — Бяхме на втория етаж. Чухме нещо долу, после силна експлозия. Трябваше да претичаме покрай помещението, където беше взривът, и докато минавахме, отвътре проехтяха изстрели. Поне така ми се стори, защото бяха някак си… приглушени. После имаше два силни трясъка. Бум и след малко пак бум. Тогава вече бяхме на стълбището. Там паднах и си ударих коляното. Съборих и Джордан. Тя казва, че я боли рамото. — Обърна се към нея. — Ужасно съжалявам, Джорд.
— Поне вече сме в безопасност — отвърна тя и го погали по рамото, сякаш за да го успокои. — Това е най-важното.
— Видяхте ли някой или нещо? — попита полицайката. Оглеждаше втренчено Мърсър, сякаш е заподозрян. Той уж случайно разкопча якето си, за да ѝ покаже, че издутината под него не е от оръжие, а от документите, които бе събрал в кошчето на Ейб.
— Не. Нищо. — Направи се, че едва сега е забелязал колко са измокрени документите. — Божичко! Тези ми трябваха!
— Моля ви, сър, съсредоточете се — каза полицайката.
— Ох, ужасно ме боли ръката — обади се и Джордан и потърка с театрален жест лакътя си.
— След малко ще се погрижим за вас — увери я полицайката и пак насочи вниманието си към Мърсър. — Сигурен ли сте, че не видяхте нищо? Някои свидетели разказваха, че из градчето се преследвали две коли.
— О, не, нищо не видяхме — отвърна Мърсър все така загледан отчаяно в мокрите документи. — Нали ви казах, че бяхме на втория етаж. Горе настъпи суматоха, после чухме експлозията. С Джордан побягнахме в обратна посока веднага щом се включи противопожарната инсталация и изгаси пожара в коридора. После чухме изстрелите, а след това дойдохме тук. — Той я погледна с детска невинност.
Сега вече полицайката не гледаше с такава подозрителност този почти истеричен мъж и жената, която го галеше, за да го успокои. Вероятно вече ги беше категоризирала като невротичен гей и жена, която има много повече кураж от него.
— Сър, имате ли някакви документи?
— Горе в куфарчето — отвърна без колебание Мърсър.
Жената понечи да зададе следващия въпрос, но радиостанцията ѝ изпука. Тя изслуша кодовото запитване, което произнесоха от другата страна, и заговори в микрофона на рамото си:
— Не, нищо засега. От сградата излизат само студенти и преподаватели. — Отново се заслуша. — Прието. — Махна с ръка на Мърсър и Джордан. — Вървете отзад при пожарните. Там има линейки, които ще ви откарат в Презвитерианската болница, ако сте пострадали сериозно.