— Много е сладък — каза Джордан, която като че ли се пробуждаше от унеса си, и гривните на ръката ѝ затракаха, докато чешеше Драг по корема, а той мърдаше крачета в израз на неизмеримо удоволствие.
— Не му позволявай да чуе това от теб, иначе никога няма да се отървеш — предупреди я Хари. — Стопанинът няма ли си друга работа?
Мърсър го изруга полугласно и се качи по витата стълба към втория етаж, докато неговият осемдесетгодишен приятел и разнеженото куче помагаха на Джордан да забрави неприятните преживявания. Никога досега не бе изпитвал подобна благодарност към невероятната двойка.
Малцина имат представа за това колко страшен може да е светът на тероризма и Джордан току-що бе получила своята лична доза. Хората го виждат по телевизията или четат за него в новините, но е различно, когато се сблъскаш лице в лице с него, защото той вече не е нещо абстрактно, което се случва на другите. Оръжията са създадени, за да убиват, експлозиите — да разкъсват тялото ти, и дори и да оцелееш, ще бъдеш променен завинаги. Това е една от скритите цели на тероризма — да остави след себе си душевни белези и никога вече да не се чувстваш в безопасност. Винаги да се боиш от светлината. Единственото спасение за оцелелите е да му се опълчат, за да покажат на терористите, че не са склонни да бъдат превръщани в жертви. Старецът и неговата жизнерадостна четирикрака торба от кожа, кокали и тлъстини помагаха несъзнателно на Джордан да измине обратния път от мрака и Мърсър знаеше, че не би могла да попадне в по-добри ръце — тези двамата го бяха правили много повече от веднъж, за да си спомня точния брой.
Вторият етаж бе зает от библиотеката на Мърсър: лавиците бяха запълнени с безброй първи издания на научни книги и сборници. Още една негова дългогодишна страст. И макар да обичаше да им се любува, трябваше да признае, че желанието да разширява колекцията напоследък бе изчезнало. По средата на отрупаната с книги стена имаше двойна врата, която водеше към читалнята — просторно помещение с мебели от дъб и месинг, кафява кожа и зеленина. Покрай дясната стена имаше добре зареден бар, срещу вратата бе окачен голям плосък телевизор. Това беше сърцето на дома на Мърсър, лъвското леговище, където прекарваше повечето си време. Седалката на едно от дълбоките кресла прилягаше на задника му като ръкавица, ала за негово раздразнение другото кресло бе не по-малко удобно за Хари. Много преди да изгуби апартамента си Хари бе започнал да смята дома на Мърсър за свой и това важеше със същата тежест за запасите от алкохол в бара.
Мърсър влезе и пътьом отбеляза, че Хари е сдържал думата си и не е пушил тук. Болезнена цена, срещу която му се позволяваше да ползва читалнята, ала с нея вървеше и поне половин галон „Джак Даниелс“, който приятелят му поглъщаше за около седмица. Всъщност Мърсър нямаше нищо против миризмата на цигари. Хари пушеше в тази къща, откакто се бе преместил тук, и това бе по-скоро опит на Мърсър да накара приятеля си да намали цигарите и заедно с тях риска да умре от рак.
Мърсър не се залъгваше, че като ограничава привикналия с никотин Хари в пушенето, добавя години към живота му — човекът все пак бе изкарал до осемдесет и пет. Това бе просто жест на загриженост, мъжкият начин да му покаже, че държи на него, без всъщност да го признава.
Зад читалнята имаше две гостни, свързани с баня. Тук беше и причината за тревогата на Мърсър. Джордан щеше да дели тоалетната с осемдесетгодишен мъж с увеличена простата, отслабено зрение и треперещи ръце — предостатъчно причини за вмирисан клозет. За негова изненада обаче тоалетната блестеше от чистота и ухаеше на ароматизатор с лек намек на ванилия от наскоро изгасена свещ.
Тази гледка не приспа подозрителността на Мърсър — той предположи, че до няколко дни ще получи сметка от фирма за почистване, която Хари е наел, за да подготви жилището за тазвечерното празненство. Огледа внимателно стаята и двойното легло, където смяташе да настани Джордан. Беше си съвсем нормална, макар и доста семпла, но поне чаршафите бяха чисти и в шкафа имаше неизползвани кърпи. Обхванатите от любовна треска старци вероятно бяха използвали за заниманията си стаята на Хари. Мърсър изключи поставения на нощното шкафче телефонен дериват, за да не буди Джордан на сутринта, ако реши да позвъни, и го прибра в един шкаф, където държеше чисти завивки и разни приспособления за прахосмукачката.
Взе лекарства от аптечката и се върна с тях. Хари бе отвел Джордан на горния етаж, бе я настанил на тапицирания с кожа диван и грижовно я бе заметнал с халат. Тя видимо трепереше от треската. Хари бе зад нея и смесваше „Джак“ с джинджифил.