Мърсър сви рамене. Беше го направил, защото в противен случай щяха да му оставят точно Лоуъл и ако по някаква причина този тип прекрачеше границата, щеше да се наложи да му даде урок. А ако това се случеше, като се имаше предвид, че Лоуъл е на служба, Мърсър можеше да бъде обвинен в нападение на служебно лице. Не би искал да подлага на изпитание приятелството си с Дик Хена чак дотам. По-добре беше да провокира Лоуъл в присъствието на шефката му и да уреди изключването му от групата. Все някой от колегите му можеше да им послужи за детегледачка.
— Излез навън да се разведриш — нареди ядосано Хепбърн на Лоуъл.
Той изсумтя ядосано и излезе. Мърсър едва не се разсмя. Чу шум откъм вратата и предположи, че Хари и Драг се връщат и че Хари се опитва да задържи кучето да не ухапе Лоуъл. Подсмихна се на гюрултията и Кели Хепбърн също си позволи да се усмихне.
— Съжалявам за Нейт — каза тя. — Напоследък имаше сериозни проблеми в кариерата и май му се отразява зле.
— Това извинение ли е?
— Обяснение.
— Прилича на човек, дето повече ще му отива да рита врати.
— Беше добър агент, докато не получи куршум в корема. Възстанови се достатъчно, за да остане в Бюрото, но с дните му за ритане на врати е приключено. — Кали Хепбърн се надигна да си върви. Мърсър също се изправи и взе плика с улики.
— Един последен въпрос — каза тя. — Каква е връзката ви с Джордан Уейсман?
— Връзка? Няма никаква връзка. Тя беше в беда. Спасих я и сега спи в дома ми. Край на историята.
— Какво ще прави оттук нататък?
— Не е моя работа. Обадете ми се утре и ако е в състояние да ви отговаря, питайте нея. — Надяваше се, че любопитството на Хепбърн по въпроса е по-скоро лично, отколкото професионално. Поднесе ѝ плика с документите сякаш е букет. — И не казвайте, че не съм ви дал нищо, агент Хепбърн.
— Утре ще се свържа с вас, доктор Мърсър. — Тя стисна ръката му — бързо и силно — и излезе, като се потупваше по крака с плика. Мърсър чу, че Хари ѝ подвиква нещо, но външната врата се хлопна след секунди.
Мърсър срещна Хари и Драг на витата стълба, където двамата водеха юнашка битка. Мудното пристъпване на Драг бе нещо, с което Мърсър отдавна бе свикнал. Беше малко загрижен за Хари, но после си спомни, че бе заварил стареца да танцува, когато се беше прибрал. Дъртият копелдак не бе пострадал при нападението. Даже се беше извихрил на танците.
— Каква нощ — въздъхна Уайт.
— Прав си — отвърна Мърсър.
— Секси мацка в спалнята ти, още една в кабинета, а ти ще трябва да спиш с едно пърдящо псе, дето се влачи по килима.
Мърсър се засмя.
— Знаеш ли, щеше ми се да харесвах поне един от приятелите си. Само един и нищо повече. За повече не моля. Ще се видим утре.
Хари тръгна към балкона на библиотеката. Драг последва Мърсър към неговата спалня на третия етаж.
— Проклет предател си ти — подвикна му ревниво Хари. — И да знаеш, оставаш само на суха храна до края на седмицата.
Драг може да не разбираше думите, но познаваше тона. Завъртя се чевръсто на стъпалото, като забърса стълбата с опашка, и се затича покорно след истинския си господар.
10.
Когато на следващата сутрин Джордан се събуди, Мърсър седеше до леглото ѝ. Тя отвори очи и за миг в тях се изписа цяла гама от чувства, преди да се присвият от болка. Мърсър свали влажния компрес от челото ѝ и го накисна в купичката със студена вода. После го изстиска и пак го сложи внимателно върху горещото ѝ чело.
— Ако до час температурата ти не спадне, отиваш при чичо доктор.
Тя се надигна с мъка. Косата ѝ бе разпиляна. Той ѝ даде вода и тя пи жадно, после се закашля и заговори с дрезгав глас като след тридневен гуляй в казино:
— За първи път в живота си не смятам да споря.
— Как си?
— Все едно съм труп. Защо имам температура?
— Травма и шок — обясни той. — Тялото ти не знае как да се бори с тях, а стандартната реакция е температура. Виждал съм го. Ще мине, но ще стане по-бързо, ако гълташ лекарства. Как ти е ръката?
Тя я размърда, без да помисли, и присви устни.
— Боли ме, но не е толкова зле, колкото беше. Защо си толкова мил с мен? Та ти дори не ме познаваш.
Той ѝ се усмихна.
— Първо, защото имаш нужда от помощ, а други доброволци нямаше, така че отговорността падна върху мен. Освен това си приятелка на Ейб… и това те слага в отбора на добрите, така че съм длъжен да ти помагам. И накрая защото с Ейб се познавате от доста време и се надявах да имаш някаква дори най-малка представа над какво е работил. Трябва да разбера какво го е поставило на мерника на убийците. — На лицето ѝ се изписа смущение, най-вече защото не знаеше какво да отговори на последното.