— Не се безпокой — продължи той. — Ще го обсъдим, когато се почувстваш по-добре. Не ми се искаше да ти струпвам толкова много неща на главата, но една агентка на ФБР е тук и също иска да поговори с теб.
— ФБР? — Джордан очевидно нямаше никакъв спомен от събитията снощи. — Какво искат от мен?
Кели Хепбърн, изглежда, бе подслушвала разговора им отвън, вероятно за да се увери, че Мърсър няма да каже нещо, което да повлияе на изявлението ѝ. Надникна и каза:
— Джордан, имам нужда от потвърждение на разказа, който чухме снощи от доктор Мърсър. Аз съм специален агент Кели Хепбърн.
Показа си значката и влезе. Мърсър ѝ отстъпи мястото си. Преди няколко минути Хари му бе съобщил, че Джордан се буди. Саймънс, един от командосите, когото Хепбърн бе оставила за охрана през нощта, ѝ бе предал същата информация по радиото и Кели Хепбърн почука на вратата на Мърсър само след двайсет секунди. Беше се постарала двамата ѝ свидетели да прекарат заедно колкото се може по-малко време.
Мърсър бе забелязал, че тази сутрин Хепбърн е с по-женствен тоалет и дори е сменила памучната си риза с копринена. Не си личеше да се е гримирала, но носеше обици и обувките ѝ вероятно бяха най-добрите от колекцията в гардероба ѝ. Ала въпреки това здрависването ѝ бе останало хладно, също като предната вечер, и очите ѝ се задържаха върху лицето му точно толкова, колкото изисква етикетът. Предположи, че се е облякла така заради някого в офиса — или за момчетата в колата отвън. Тъй като нямаше и следа от Нейт Лоуъл, можеше да зачеркне поне партньора ѝ от този списък.
Джордан хвърли объркан поглед на Мърсър. После очевидно направи опит да се съсредоточи и да се подготви.
— Баща ми е голямото разочарование на нашето семейство — каза тя и отпи глътка вода. — Той е учен, докато двамата му братя се занимават с право. Единият е старши партньор в Питсбърг, другият е в общинския правен отдел на Филаделфия. От тях научих, че когато разговаряш с властите, особено с агенти на ФБР, трябва да имаш адвокат до себе си.
— Което е ваше право, госпожице Уейсман — съгласи се Кели Хепбърн. — Но този път нито вие, нито доктор Мърсър сте под подозрение и аз няма да записвам разговора и да си водя бележки. Искам само да потвърдите това, което ми разказа доктор Мърсър снощи, и веднага си тръгвам. — Внезапно ѝ хрумна друга мисъл и тя се обърна към Мърсър. — Тази сутрин си преглеждах бележките и не мога да повярвам, че забравих да ви попитам — какво стана с автоматичния пистолет, който сте взели от къщата на Джейкъбс? Къде е онзи „Валтер“ Р-38?
Мърсър погледна Джордан и каза спокойно:
— Кажи ѝ и това ще я успокои, че не сме второто издание на Бони и Клайд. — Забеляза с крайчеца на окото си, че агент Хепбърн настръхна. — Е, поне така се надявам.
Жената от ФБР видимо се отпусна.
— Мърсър скри пистолета на окачения таван на една от учебните зали — отвърна Джордан. — Мисля, че беше 212 или 214.
— Стая 214 — каза Мърсър. — Реших, че полицията няма да е доволна, ако ме залови въоръжен.
— Много предвидливо — отбеляза хладно Хепбърн.
— А вие, госпожице Джордан, какво търсехте в колежа „Харт“ и по-специално в къщата на Ейбрахам Джейкъбс?
— Ами… — Джордан като че ли се притесни. — Аз такова… О, по дяволите! Преди пет месеца ме уволниха, спестяванията ми бяха на свършване и трябваше да освободя квартирата. Попитах татко дали може да се върна при него, но той ми отказа. Винаги е бил погълнат изцяло от работата си, а аз… аз имах други занимания.
Нито Мърсър, нито агент Хепбърн изпитваха желание да обяснява повече за това.
Джордан продължи:
— Ейб и баща ми работеха заедно, когато преподаваха в „Карнеги Мелън“, и Ейб винаги ми е бил като чичо, така че когато баща ми ми каза да се оправям сама му се обадих и го помолих за подслон, докато си стъпя на краката. Ейб трябваше да отиде в Минесота само за няколко дни и ми намекна, че като се върне, може да намери нещо за мен в „Харт“.
— За кого сте работили? — попита Хепбърн.
— Занимавах се с планиране и изследване на градската среда в Скрантън.
— Това ли сте учили?
— Не точно. Учих екология. — Джордан се усмихна, сякаш натъжена от спомена за нереализираните си мечти. — Смятах да спася света, но не се получи.
— Божичко, още една почитателка на дърветата! — възкликна с престорен ужас Мърсър.
Джордан се разсмя, но веднага след това се закашля.