— Мисля, че първото „р“ е „в“. Това е „увър“, а не „урър“.
— Добре — кимна Хепбърн. — Стигаме до Нелб Увър. — Започна да пише в таблета. — Което също няма смисъл.
Мърсър най-сетне започна да разбира механизма, който прилагаше Хари.
— Първата буква не е „н“. И тук при сгъването буквата е била изядена. Мисля, че е „х“. — Изведнъж очите на Мърсър се разшириха и всичко в главата му придоби кристална яснота. Знаеше кое е името, изписано върху восъчната хартия, макар все още да не можеше да си обясни какво търси там. — Това „л“ всъщност е с чертичка и става „т“. Я да видим какво се получава…
Тя написа „Хъбт увър“ в търсачката и таблетът изплю отговора, който им бе убягвал целия следобед — Хърбърт Хувър.
11.
Хърбърт Хувър, президентът? — попита Хепбърн, смутена от резултата.
Мърсър кимна.
— Преди да се заеме с обществена работа по време на Първата световна война, когато създава филантропска организация, спасила много мъже, жени и деца от гладна смърт в Белгия, Хувър е спечелил милиони като минен консултант и предприемач. Имал е бизнес в Китай, Русия и Австралия. И още няколко места, ако не се лъжа.
— Той е бил Мърсър преди Мърсър да стане Мърсър — закима Хари. — Разбира се, Хувър е бил и квакер, което означава никакъв алкохол, така че предполагам е бил по-трезва версия на Мърсър, преди Мърсър да стане Мърсър.
— Благодаря, че ме превърна в легенда. — Мърсър погледна Кели. — Мостра 681 може да е геоложки образец, който е намерил по време на професионалната си дейност. И да ни осигури пробива, който търсим.
— Как?
— Президентската библиотека „Хувър“ — обясни той. — Нямам представа къде се намира, но би трябвало да е архивирала всичко, което се знае за Хувър или е свързано с него преди, по време на и след неговото президентство. Ако той е намерил тази „мостра 681“ или има някаква връзка с нея, там ще търсим ключа.
Тя се наведе за миг над таблета.
— Намира се в Уест Бранч, Айова. Това е по-близо до град Айова, отколкото до Девънпорт — ако ни помага въобще с нещо.
— Познанията ми по география за Айова са доста ограничени, така че ще приема думите ти за верни. Някаква информация за връзка?
— Имам телефонен номер и имейл адрес. Как искаш да подхванеш това?
От самото начало Мърсър бе подозирал, че случаят има връзка с научните изследвания, които са правили Тюнис и Джейкъбс, и не беше изненадан, че тя търси неговия съвет за начина на работа.
— Ще се обадим сутринта и ще попитаме дали знаят нещо за геологична мостра 681, която Хувър е намерил или притежавал в някой момент от живота си.
— Само това?
— Все отнякъде трябва да започнем — отвърна той.
— Нека твоите хора се опитат да измъкнат информация от компютрите в университета за експеримента, който са готвели в Минесота.
Тя поклати глава.
— Дори и да ми отделят повече хора, и в двата университета цари паника, което означава, че управите им ще възразяват срещу всяка подобна намеса. Нито една администрация не би ни позволила да влезем в градчетата без заповед и без преди това да ни срещне с адвокатите си. Ще ни трябват съдебни разпоредби, за да погледнем в компютрите им, а в момента страдаме от недостиг на склонни да ни окажат помощ съдии.
— Проклетата конституция — подхвърли насмешливо Мърсър.
Хепбърн разпери безпомощно ръце.
— Виж, аз съм най-обикновен служител. Дори съм се клела да я защитавам. Но ме е яд, когато други я използват, за да си прикриват задниците, вместо да защитават правата. Тези колежански адвокати повече се боят, че може някой татко да ги съди, отколкото да се разкрие самоличността на убийците.
Мърсър не можеше да възрази на това.
— В такъв случай ще е по-добре аз да се обадя в библиотеката. По-добре цивилен да прояви интерес.
Кели очевидно не харесваше идеята, но беше наясно, че засега е най-доброто, което могат да направят, и затова кимна.
— Все пак нашите хора са успели да накарат няколко души да дадат неофициални изявления — продължи тя. — Доктор Тюнис е била климатолог и изглежда експериментът, който са подготвяли с Ейб Джейкъбс, има за цел да обори някои табута в тази сфера. Един от разпитваните казал, че ако се окажели прави за нещо, Ал Гор трябвало да върне Нобеловата си награда. Не зная какво може да означава това и дали е добро и лошо за промяната на климата.
Мърсър се постара да не завърти очи. Като геолог с опит той смяташе, че ако някой твърди, че е открил нови тенденции в земната система, особено отнасящи се до нещо толкова хаотично като климата, след като разполага с не повече от един-два века достоверна информация, най-вероятно се самозалъгва — и което е по-лошо, залъгва и другите.