— Това е емоционална тема за мнозина — поде той предпазливо — и за проучването ѝ се отделят милиарди, така че университетите се стараят да са благоразумни. Ти продължавай да дълбаеш в тази насока, но аз се надявам, че ако изровим нещо, то ще е в библиотеката на Хувър.
Агент Хепбърн довърши сандвича и уискито и попита:
— По кое време ще им се обадиш?
— Те са час след нас, така че в десет и трийсет наше време.
— Ще съм тук да чуя разговора. Искаш ли нещо за сутринта? Понички? Кифли?
— Шоколадови понички — обади се развълнувано Хари.
— Нищо — отсече Мърсър. — Нищо, благодаря.
— Аз ще я изпратя — предложи Хари и посегна към сакото си и каишката на Драг. Мърсър знаеше, че ще продължи да настоява да получи понички. Беше успял да ограничи малко злоупотребата на Хари с цигари, но не и да спре стария си приятел от твърдото му намерение някой ден да изпадне в хипергликемична кома.
— Здрасти — каза Джордан Уейсман секунди след като Хари излезе от библиотеката. Беше облякла една от блузите на Мърсър с надпис от „Пен“. Стигаше ѝ едва до средата на бедрата. Вероятно се бе събудила само преди минути, защото косата ѝ бе завързана на опашка и бе успяла да си измие очите. Превръзката на ръката притискаше едната гърда и почти бе извадила другата на показ и Мърсър трябваше да положи усилия да не гледа нататък.
— Здравей — отвърна той. — Как си?
— По-добре, благодаря. Все още съм уморена, но останалото е в норма.
— Имаш леко зомбиран вид — пошегува се Мърсър. — Искаш ли да ти донеса нещо?
— Жадна съм. Да имаш джинджифилов ейл?
— Имам колкото искаш, но не казвай на Хари, че съм ровил в запасите му. — Мърсър мина зад бара, а Джордан се настани на едно от столчетата.
— Когато бях болна като малка, мама винаги ми даваше супа топчета и джинджифилов ейл. До ден днешен ги свързвам с болестите.
— Аз съм така с кубчетата бульон — призна Мърсър, докато слагаше лед и наливаше. — Миризмата им може да ме накара да пипна грип.
— Благодаря. — Джордан взе чашата, отпи дълга и жадна глътка и гласът ѝ отново стана дрезгав. — Къде е Хари?
— С Драг излязоха да изпратят агент Хепбърн. — Мърсър посочи торбите с покупки. — Тя ти купи някои тоалетни принадлежности и бельо.
— Много мило от нейна страна. Вярно, че ще са ми нужни. — Тя скочи от стола и Мърсър неволно плъзна поглед по стройните ѝ крака. Хитра маневра, от която едва не му секна дъхът.
Джордан взе торбите и не се върна цели трийсет минути. От Хари също нямаше следа, което подсказа на Мърсър, че двамата с Драг са се отбили в „Тини“ за едно бързо. Когато Джордан най-сетне излезе от спалнята, носеше бяла мъжка блуза и си бе сложила грим, а косата ѝ бе сресана и спусната на раменете. Изглеждаше секси и уязвима…
— Да чуем сега. Какво се случи, докато бях в несвяст?
— Боклукчийското кошче на Джейкъбс ни отведе доста далече. Сред онези неща е имало восъчна хартия. В нея е било увито нещо, което, ако се съди по надписа, който разчетохме с труд, е „мостра 681“ и по някакъв начин е свързано с Хърбърт Хувър. Утре ще се обадя в президентската библиотека, за да видя дали могат да хвърлят някаква светлина върху тази загадка.
— Значи нямаме никаква представа каква може да е тази мостра и как е свързана с Ейб и онази професорка от Северозападния?
— Двата университета отказват да дадат информация, но се носят слухове, че са се занимавали с неизследвана досега страна на климатичните промени.
— Една от любимите ми теми — призна Джордан. — Какво ли са търсели?
— Отделих известно време за това и единствената причина, поради която може да са били в мината, би била ако експериментите им трябва да са на място, където не проникват космически и други фонови лъчения. Доколкото си спомням, напоследък имаше някои разработки относно влиянието на космическите лъчи върху облачната структура. Това не е по моята специалност, но някъде четох, че тези открития са свързани с една алтернативна теория, в противовес на разпространеното мнение, че въглеродният двуокис може да е единственият виновник за глобалното затопляне през последните стотина години.
Джордан внезапно присви очи и се поизправи на дивана.
— Няма начин. Чувала съм за тази теория и мога да ти кажа, че вече беше отхвърлена. Създаваният от човека въглероден двуокис предизвиква глобалното затопляне и всеки, който твърди иначе, просто не разпознава белезите в климатичните изменения.