Както Мърсър бе казал по-рано на агент Хепбърн, темата за климатичните промени бе емоционално заредена и той виждаше как възбудата на Джордан Уейсман нараства. Това, което го учудваше, бе, че активисти като нея смятат, че защитават научна теория, ала всъщност бранят само собствените си политически или философски пристрастия.
Обикновено той избягваше да влиза в спор с хора, застанали упорито на своето мнение, но като учен не можеше да подмине изказването ѝ без коментар.
— Не съм следил внимателно споровете за климата, но бих искал да спра вниманието ти на нещо, което ще ти покаже, че по-скоро произнасяш пропагандистки лозунги, отколкото научни твърдения. — Тя отново присви очи и ако се съдеше по езика на тялото ѝ, се готвеше за отпор. Въпреки това Мърсър продължи: — Въглеродното замърсяване не е научен термин. Дори стоварването на вината върху въглерода е опит за демонизиране по асоциация. Хората чуват за „въглеродно замърсяване“ и си представят димящи купчини пепел или сажди. Ние не говорим за въглищен прах или индустриални отпадъци. Става въпрос за въглероден двуокис, невидим газ, който издишваш около двайсет хиляди пъти на ден и който поглъщат растенията. Да го наричаш въглерод, или въглеродно замърсяване, не е нищо повече от лош пиар. Същото може да се каже и за обвинението ти относно онази част от учените, които „не разпознавали белезите на климатичните промени“. Повечето хора смятат, че парниковите газове ще доведат до покачване температурата на планетата. Но това дори не е част от дебата. Въпросът е колко и какво можем да направим за това. Като поставяш етикети на онези, които се съмняват в догмата, ти се опитваш да перифразираш темата, за да докажеш и другата лъжа, която напоследък изниква често в публичното пространство — че науката е константа. Науката никога не е постоянна величина и всеки, който твърди иначе, просто лъже.
— Почакай малко…
— Преди да кажеш каквото и да било — прекъсна я Мърсър, — разбери, аз не подлагам на съмнение вярата ти в глобалното затопляне и климатичните промени, нито в нарушенията на климата или както още решиш да го наричаш. Имаш право да вярваш в каквото поискаш. Това, което не ми се нрави, е как някои хора се опитват да четат евангелието по свой начин, да произнасят полуистини и да крият каквото не им е угодно.
Джордан си пое дъх преди да отговори:
— Да твърдиш, че вярваш в промените на климата, е като да кажеш, че вярваш в еволюцията или че пушенето предизвиква рак. Това са научни факти.
— Съвършено вярно — съгласи се Мърсър. — Вярата, за която говорех, излиза на сцената, когато учените се опитват да предскажат как ще изглежда Земята след сто години. Еволюционните биолози не екстраполират бъдещето от вкаменелостите, за да убедят обществеността, че знаят как ще се промени обикновената катерица през следващите сто години. Но повечето научни активисти се опитват да го правят с климата. И всеки достатъчно кадърен онколог ще ти каже, че те не знаят по какъв начин точно тютюневият дим предизвиква пораждането на ракови клетки, а само че това става. Земята се затопля още от Викторианската епоха. Това е факт. Как и защо са въпроси, които трябва да бъдат дискутирани, какво ще последва в бъдеще е равносилно на гадаене, а в гадателството има твърде малко наука. Чиста околна среда, използване на по-малко органични горива, спасяване на горите и намаляване общия разход на енергия са благородни и полезни каузи, но хората не бива да бъдат обвинявани или плашени, че не искат да се придържат към тях. Нито да бъдат лъгани. Някои смятат, че като разпространяват мрачни сценарии за бъдещето, ще сплашат несъгласните, но само се залъгват и в края на краищата забавят или отлагат осъществяването на далеч по-важни задачи.
Изглежда, думите му най-сетне започваха да проникват в съзнанието ѝ, защото на лицето ѝ се появи съмнение.
— Добре — каза тя с поугаснал плам и вдигна ръка. — Защо не поговорим за нещо не толкова предизвикателно, като да речем Близкия изток или абортите?
Той се засмя.
— Извинявай. Понякога, когато усетя, че вместо наука хората се опитват да ми пробутват търговска марка, доста се паля.
За известно време се възцари тишина. После Джордан се подсмихна и попита:
— И така… мостра 681?
— Да — каза Мърсър. — Да се върнем към горещата тема. Библиотеката „Хувър“. Надявам се, че ще намерим там нещо, което ще ни помогне да разберем какво всъщност става и вероятно да спасим още невинни.
— Сигурен ли си, че никога не си чувал за такава мостра?
— Да. Прилича ми на каталожен номер от минерална колекция, но не и на научно описание. Предполагам че стои на някоя прашна лавица, напъхана някъде между 680 и 682.