Грубер протегна ръце и изведнъж усети, че горните няколко отломки от преградата отпред се разместват. Запъна крака в тавана и натисна още по-силно с ръце, като с лопата на булдозер. Трябваше да напрегне всичките си сили, но най-сетне камъните поддадоха и се срутиха по отсрещния наклон.
Още докато се търкаляха надолу той чу нечий слаб вик за помощ.
Развълнуван, Грубер осъзна, че е стигнал края на срутването.
— Тук имаме един! — извика немецът и запълзя още по-бързо. Провря глава през отвора.
Светлината от каската му озари тунела нататък, който, изглежда, не беше рухнал. На двайсетина крачки напред зърна металния корпус на пневматичната машина, използвана от миньорите, за да пробиват отвори в тавана. Между нея и него лежеше един от пострадалите. Каската на миньора се бе изтърколила на няколко крачки встрани. Единият му крак, изглежда, бе затиснат.
Грубер се запровира още по-яростно. Скалата най-сетне го пусна и той се плъзна надолу по купчината натрошени камъни и запълзя към лежащия миньор. Над него таванът изглеждаше солиден.
— Всичко е наред — каза на пострадалия.
Миньорът беше в шок. Бе престоял твърде дълго в мрака и фенерът на Грубер го заслепяваше.
— Слава на бога — въздъхна мъжът. Грубер опря манерката си до устните му и пострадалият отпи жадно. Задави се и изплю част от водата.
— Дай да ти видя крака. Счупен ли е?
— Не ме боли — отвърна през кашлица мъжът. — Просто е затиснат.
— Ще те измъкнем за нула време.
— Ще ми дадеш ли каската? Тук беше толкова тъмно… — каза с треперещ глас миньорът.
— Ей сега, приятел. Как се казваш?
Грубер се пресегна към изтърколилата се встрани каска.
— Том Роджърс.
Ханс натисна копчето на лампата.
— Бум! — отекна глас в сумрака.
— Vas? — Грубер се огледа стреснато.
— Казах „бум“ — повтори вторият спасител, човекът, който му бе кимнал окуражаващо преди малко.
— Току-що уби себе си, Том и най-вече — погуби мен.
— Nein — възрази Грубер. — Das ist bullshit.
— Das ist neicht bullsheet — отвърна мъжът, като имитираше немския акцент на развълнувания Грубер. Промуши се през тесния отвор и се спусна по задник по каменистия наклон. Когато заговори отново, от подигравателния му тон нямаше и следа.
— Провери газовия си детектор.
Грубер покорно вдигна платненото покривало на устройството, окачено в торбичка на рамото му. Детекторът не бе включен за тази част от изпитанието, но върху циферблата му бе залепен хартиен кръг с обозначения. Докато напредваше из тунела, Грубер го бе проверявал няколко пъти, откъсвайки най-горната хартиена тапа. На кръга под нея неизменно бе написано „чисто“. Този път бе стигнал до последния кръг. Върху него бе написано: „Наличие на метан в експлозивна концентрация“.
— Но аз не съм предизвиквал никакви искри — възрази Грубер. — Оставих металния прът върху купчината отломки и по мен няма други метални части, които да предизвикат искра. Метанът не може да експлодира.
Том Роджърс, „пострадалият“ миньор, междувременно се беше изправил и отупваше прахта от панталоните си. Също като Ханс Грубер Роджърс бе дошъл тук на обучение и сега се бе доближил заинтригувано, за да разбере какво се е объркало. Освен че Ханс му бе дал вода твърде рано, не виждаше други причини да е сгафил. Според него германецът се бе справил като по учебник.
— Погледни лампата на Том — каза инструкторът по спасяване.
— Електронните компоненти са затворени херметично — отвърна Грубер. — Лампата не може да предизвика взрив.
Филип Мърсър си свали очилата и каската и втренчи сериозен поглед в Грубер.
— Затова ти казах да я погледнеш — повтори той с леко раздразнение.
Това беше двайсетият път, в който Мърсър довеждаше обучаващи до финалното изпитание, за да провери на какво ги е научил за двете седмици ускорен курс и полева подготовка. Съвсем обяснимо бе да е изморен.
Грубер огледа лампата под бялото сияние на своята, видя грешката си и изруга:
— Scheisse!
— Именно. — Мърсър посочи лампата. — Лещата е пропукана. Това позволява на метана да се добере до източника на светлина и когато включиш захранването, всички ние ще се превърнем препечен schnitzel. Тупна Грубер по рамото. — Да идем да намерим останалите.
Мърсър побутна двамата си ученици към отвора на „затрупания участък“ и ги последва. Беше доволен, че Ханс е последният от деветнайсетте мъже и жени, които се бе съгласил да обучава на миньорска спасителна техника, използвайки опита, натрупан от легендарната Група Прото в Южна Африка.