Той каза:
— Да влезем в нея!
Г-н Формери не можа да се въздържи, повдигна рамене и промърмори:
— Но свързващата врата е със специално резе, а прозорецът е затворен.
— Да влезем в нея! — повтори г-н Льонорман.
Заведоха го в стаята, а тя беше първата от петте, запазени за г-жа Кеселбах. После по негова молба го отведоха и в следващите стаи. Всички свързващи врати бяха със спуснати резета от двете страни.
Той попита:
— Нито една ли от стаите не е заета?
— Нито една.
— Къде са ключовете?
— Те винаги са в канцеларията.
— Значи никой не можеше да влезе?
— Никой, освен момчето на етажа, което трябваше да проветрява и бърше прах.
— Да дойде.
Служителят на име Гюстав Бьодо отговори, че предишния ден, съгласно заповедта, затворил прозорците на петте стаи.
— В колко часа?
— В шест часа вечерта.
— И нищо ли не забелязахте?
— Не, нищо.
— А тази сутрин?
— Тази сутрин отворих прозорците към 8 часа.
— И нищо ли не намерихте?
— Не… нищо… Ах, все пак…
Той се колебаеше. Притиснаха го с въпроси и накрая призна:
— Ами, близо до камината на 420 намерих една табакера… която възнамерявах да занеса тази вечер в канцеларията.
— У Вас ли е?
— Не, в моята стая. Това е табакера от лъскава стомана. От едната страна се слагат тютюнът и хартията за цигари, а от другата кибритените клечки. Има два златни инициала… Л и М.
— Какво говорите?
Шамнан беше пристъпил напред. Той изглеждаше много изненадан и прекъсвайки прислужника, запита:
— Значи казвате табакера от лъскава стомана?
— Да.
— С три отделения за тютюна, за хартията и за клечките… руски тютюн, нали, фин, светъл?
— Да.
— Идете да я донесете… Искам да я видя сам… да се убедя…
По знак на началника на Сигурността Гюстав Бьодо излезе. Г-н Льонорман беше седнал и с острия си поглед разглеждаше килимите, мебелите, пердетата. После попита:
— Ние сме в 420, нали?
— Да.
Следователят подхвърли с насмешка:
— Бих искал да знам каква е връзката според Вас между този инцидент и драмата. Пет затворени врати ни отделят от стаята, където Кеселбах е бил убит.
Г-н Льонорман не благоволи да отговори. Времето минаваше. Гюстав не се връщаше.
— Къде спи той, господин директоре? — попита началникът.
— На шестия етаж, откъм улица „Жюде“, следователно над нас. Любопитно защо още го няма.
— Ще бъдете ли любезен да изпратите някой? Директорът отиде сам, придружен от Шамнан. След няколко минути той се върна сам тичешком, с разстроено лице.
— Е и?
— Мъртъв е…
— Убит?
— Да.
— Ах! Гръм и мълнии, тези нещастници прекаляват — изрече г-н Льонорман. Тичай, Гурел, да се затворят вратите на хотела… Наблюдавай изходите… А Вие, господин директоре, ни отведете в стаята на Гюстав Бьодо.
Директорът излезе. Но в момента, когато излизаше от стаята, г-н Льонорман се наведе и прибра малко кръгче хартия, което беше видял преди това.
Беше етикет, обграден със синьо. На него имаше 813. За всеки случай той го сложи в портфейла си и се присъедини към другите.
V
Една малка рана на гърба, между лопатките… Лекарят заяви:
— Абсолютно същата рана като на г-н Кеселбах.
— Да — каза г-н Льонорман. — Същата ръка е нанесла удара и със същото оръжие.
Според положението на трупа човекът е бил изненадан на колене пред леглото, докато търсел скритата под дюшека си табакера за цигари. Ръката му беше още между дюшека и пружината, но табакерата не се намери.
— Сигурно този предмет е бил дяволски компрометиращ — подметна г-н Формери, който вече не се осмеляваше да изкаже по-точно мнение.
— По дяволите! — каза началникът на Сигурността.
— Но ние знаем инициалите, Л и М, а заедно с това, което г-н Шампан знае, както личи, лесно ще се осведомим.
Г-н Льонорман подскочи.
— Шампан! Къде е той?
Погледнаха в коридора между групите хора, които се тълпяха там. Шампан го нямаше.
— Г-н Шампан дойде с мен — каза директорът.
— Да, да, знам, но не се върна с Вас.
— Не, казах му да остане при трупа.
— Вие го оставихте!… Сам?
— Казах му: „Останете и не мърдайте“.
— Никой ли нямаше. Не видяхте ли никого?
— В коридора, не.
— А в съседните мансардни… или пък, вижте, никой ли не се криеше след онзи завой?
Г-н Льонорман изглеждаше силно развълнуван. Той крачеше напред, назад, отваряше вратите на стаите. И внезапно хукна да тича с неподозирана за него пърга-вина.
Слезе шестте етажа, следван отдалеч от директора и следователя. Долу той намери Гурел пред официалния вход.