— Господин комисар, бъдете любезен да разпоредите да пренесат жертвата в някоя празна стая. Ще повикаме лекаря. Господин директор, бихте ли ми отворили вратите на всички стаи от този коридор.
Господин Льонорман посети трите стаи и двата салона отляво, които съставляваха един незает апартамент. Отдясно имаше 4 стаи. Двете обитавани от някой си г-н Реверда и един италианец — барон Джиакомичи, и двамата излезли в този час. В третата стая намериха стара мома англичанка, все още в леглото, а в четвъртата — англичанин да чете и да си пуши кротко, когото шумът в коридора не беше успял да отвлече от четивото. Казваше се майор Парбъри.
Впрочем, нито обиските, нито разпитите дадоха някакъв резултат. Старата госпожица нищо не беше чула преди възгласите на агентите, нито шум от борба, нито предсмъртен вик, нито скарване. Майор Парбъри също.
Освен това не намериха никаква следа от кръв, нищо, което да позволи да се предположи, че нещастният Шампан е минал през някоя от тези стаи.
— Странно — прошепна следователят… Всичко това действително е странно…
И той наивно добави:
— Все по-малко разбирам. Тук има серия обстоятелства, които донякъде ми убягват. Какво мислите за това, господин Льонорман?
Г-н Льонорман несъмнено щеше да му даде някой от своите остри отговори, чрез които се проявяваше лошото му настроение обикновено, но Гурел се появи запъхтян.
— Шефе… намерихме това… долу… в рецепцията на хотела… на един стол…
Беше малък пакет, завързан и увит в черен вълнен плат.
— Отваряхте ли го? — попита шефът.
— Да, но когато видяхме съдържанието му, отново го завързахме точно както беше… много стегнато, можете да видите.
— Развържи!
Гурел развърза пакета и откри панталон и сако от черен вълнен плат, по всяка вероятност сгънат набързо, това си личеше по гънките на дрехите. В него беше завита тоалетна кърпа, цялата изцапана с кръв. Тя беше потапяна във вода, несъмнено, за да се заличат отпечатъците от ръцете, които са се бърсали с нея. В кърпата — стоманен стилет с инкрустирана със злато дръжка, целият червен от кръв, от кръвта на трима убити за няколко часа мъже, от невидимата ръка, сред тълпата от 300 души, която се разхождаше в широкия хол. Едуард — прислужникът, позна веднага стилета, който принадлежеше на г-н Кеселбах. Предишната вечер, преди нападението на Люпен, Едуард го беше видял на масата.
— Господин директоре — каза началникът на Сигурността, — отменям заповедта. Гурел ще каже да освободят вратите.
— Значи мислите, че въпросният Люпен е могъл да излезе? — запита г-н Формери.
— Не. Авторът на тройното убийство, което току-що установихме, е в хотела, в една от стаите или по-скоро е сред пътниците в хола или в салоните. За мен той живее в хотела.
— Невъзможно! А освен това къде ли е могъл да се преоблече? И с какви ли дрехи е сега?
— Не знам, но твърдя, че е така.
— И Вие освобождавате пътя? Но той ще си отиде напълно спокойно с ръце в джобовете.
— Пътникът, който си отиде така, без да си вземе багажа, и не се върне, ще бъде виновникът. Господин директор, благоволете да ме придружите в канцеларията. Искам да проуча отблизо списъка на Вашите клиенти.
В канцеларията г-н Льонорман намери няколко писма, адресирани до г-н Кеселбах. Той ги предаде на следователя.
Имаше и колетна пратка, която току-що беше донесена от парижката пощенска колетна служба. Тъй като хартията, с която бе обвита, се беше накъсала, г-н Льонорман можа да види абаносова касетка, върху която беше гравирано името на Рудолф Кеселбах.
Той я отвори. Освен останките от огледало, чието място все още личеше от вътрешната страна на капака, касетката съдържаше и визитната картичка на Арсен Люпен.
Но една подробност, изглежда, порази началника на Сигурността. Отвън, на дъното на кутията, имаше ети-кетче, оградено в синьо, подобно на онова, което прибра в стаята на четвъртия етаж, където беше намерена табакерата, и на този етикет цифрата 813.
ЛЬОНОРМАН ЗАПОЧВА СВОИТЕ ОПЕРАЦИИ
I
— Огюст, въведете г-н Льонорман.
Прислужникът излезе и няколко секунди по-късно въведе началника на Сигурността.
В обширния кабинет на министерството на площад „Бово“ имаше трима души: прочутият Валанглей, лидер на Радикалната партия вече 30 години, понастоящем председател на Съвета и министър на вътрешните работи, г-н Тетар, генералният прокурор и префектът на полицията — Делом.
Префектът на полицията и генералният прокурор не станаха от столовете, на които бяха седели по време на дългия, току-що завършил разговор с председателя на Съвета, но той стана и като стисна ръка на началника на Сигурността, му каза най-сърдечно: