— Да, той е един за целия етаж откъм улица „Жюде“.
— А преградите?
— Един ловък човек може да ги преодолее. Нашият ги е преодолял. Аз открих следи.
— Но всички прозорци на апартамента бяха затворени и след престъплението се установи, че продължаваха да бъдат затворени.
— Освен прозореца на секретаря Шампан, който беше само дръпнат, аз лично проверих.
Този път председателят на Съвета остана като раз-търсен, толкова логична, стегната, изградена от солидни факти изглеждаше версията на г-н Льонорман.
Той запита с растящ интерес:
— А с каква цел е дошъл този човек?
— Не знам.
— А, не знаете…
— Не, както не знам и името му.
— Но но каква причина е убил?
— Не знам. Освен това имаме ли право да предполагаме, че и той също е дошъл без намерение да убива, а само да вземе документите, съдържащи се в марокенения плик и касетката, и че изправен от случайността пред един безсилен враг, той го е убил.
Валанглей промълви:
— Възможно е…, да, по изключение… А според Вас дали е намерил документите?
— Той не е намерил касетката, защото е била взета, но на дъното на пътната чанта е намерил черния марокенен плик. Така че Люпен и другият са стигнали до едно и също място: и двамата знаят за проекта на Кеселбах едно и също.
— С други думи — отбеляза председателят, — те ще се борят помежду си.
— Точно така. И борбата вече е започнала. Убиецът като намерил визитната картичка на Люпен, я прикачил с топлийка към трупа. По този начин всичко щяло да говори против Арсен Люпен… Следователно Арсен Люпен щял да бъде убиецът.
— Действително… действително… — заяви Валанглей — добре си е направил сметката.
— И планът му щеше да успее — продължи г-н Льонорман, — ако вследствие на друга неблагоприятна случайност убиецът било на отиване, било на връщане не си беше загубил в стая 420 табакерата и ако момчето от хотела, Гюстав Бьодо, не я беше взело. От този момент нататък знаейки, че е открит или че всеки момент ще го открият…
— Откъде е можел да знае?
— Как? Ами от самия следовател Формери. Следствието започна при отворени врати! Няма съмнение, че убиецът се е криел между присъстващите служители на хотела или туристи, когато следователят изпрати Гюстав в неговата мансарда да вземе табакерата. Бьодо се качи. Човекът го е последвал и го е убил. И ето втора жертва.
Този път никой не възрази. Драмата се възстановяваше с потресаваща реалност и достоверна точност.
— А третата? — каза Валанглей.
— Тя сама си потърси смъртта. Като видя, че Бьодо не се връща, Шампан, любопитен сам да разгледа въпросната табакера, отиде с директора на хотела. Изненадан от убиеца, той е бил повлечен от него и заведен в една от стаите и на свой ред убит.
— Но защо е позволил да го отвлече така човекът, за когото е знаел, че е убиецът на г-н Кеселбах и на Гюстав Бьодо?
— Не знам, както и не знам в коя стая е извършено престъплението, както и не мога да отгатна чудодейния начин, по който виновникът се измъкна.
— Говореше се — попита г-н Валанглей — за два сини етикета?
— Да, единият е намерен залепен на касетката, която Люпен върна, а другият намерих аз и той несъмнено е паднал от марокенения плик, който убиецът беше откраднал.
— Какво ще кажете за тях!
— За мен те не означават нищо. Но означава нещо цифрата 813, която г-н Кеселбах е написал на всеки от тях — разпознаха почерка му.
— Каква е тази цифра?
— Загадка.
— Тогава?
— Тогава трябва да Ви отговоря още веднъж, че не знам нищо за нея.
— Нямате ли подозрения?
— Никакви. Двама от моите хора са настанени в една от стаите на хотел „Палас“, на етажа, където намериха трупа на Шампан. Чрез тях аз наблюдавам всички хора в хотела. Виновният не е сред заминалите.
— Телефонираха ли по време на произшествието?
— Да. Някакъв човек се обадил от града на майор Парбъри, едно от четирите лица, което живее по коридора на първия етаж.
— Какъв е този майор?
— Моите хора го следят. Досега нищо не е открито против него.
— А в каква посока ще търсите?
— О, в една много точна посока. За мен убиецът е сред приятелите или познатите на семейство Кеселбах. Той е вървял след тях, познавал е техните навици, знаел и защо г-н Кеселбах е дошъл в Париж или най-малкото е подозирал важността на неговите намерения.
— Не, не, хиляди пъти не. Престъплението е извършено нечувано ловко и дръзко, но е било продиктувано от обстоятелствата.
— Повтарям, трябва да се търси сред антуража на г-н и г-жа Кеселбах. А доказателството е, че убиецът на г-н Кеселбах е убил Гюстав Бьодо само защото момчето от хотела е държало табакерата, а секретарят Шампан — защото е знаел за нейното съществуване. Спомнете си вълнението на Шампан. Само при описанието на табакерата той усети интуитивно драмата. Ако беше видял табакерата, ние щяхме да знаем кой е. Непознатият не се е заблуждавал. Той премахна Шампан. И ние нищо не знаем освен инициалите Л. И М.