Выбрать главу

Г-н Льонорман помисли и каза:

— Още едно доказателство, което е отговор на един от Вашите въпроси, господин председател. Мислите ли, че Шампан щеше да последва този човек по коридорите и стълбите на хотела, ако не го познаваше отпреди?

Фактите се трупаха. Истината, или поне вероятната истина укрепваше. Много неща, и може би най-интересните, оставаха неясни. Но каква прозорливост! Въпреки че не знаеха подбудите, ръководили деянията, колко ясно виждаха поредицата стъпки, направени в това трагично утро!

Настъпи мълчание. Всеки размишляваше, търсеше аргументи, възражения. Накрая Валанглей се провикна:

— Скъпи Льонорман, всичко това е отлично… Вие ме убедихте… Но всъщност не сме отишли по-напред.

— Как?

— Ами да. Целта на нашето събиране съвсем не е да разкрием част от загадката, която рано или късно, не се съмнявам, Вие ще разгадаете напълно, а да задоволим доколкото е възможно изискванията на хората. Следователно, дали убиецът е Люпен или не, дали е имало двама, трима или само един виновен, това не ни води до името на виновника, нито до неговото арестуване. А хората си остават с пагубното мнение, че правосъдието е безпомощно.

— Какво мога да направя?

— Ами, удовлетворете искането на хората.

— Но на мен ми се струва, че обясненията, които дадох, са достатъчни, да…

— Приказки! Те искат действия. Само едно нещо ще ги задоволи — арестуването.

— Дявол да го вземе, все пак ние не можем да арестуваме първия срещнат.

— Това би било по-добре, отколкото да не арестувате никого — каза Валанглей, смеейки се… — Хайде, търсете добре… Сигурен ли сте в Едуард, прислужника на Кеселбах?

— Абсолютно сигурен… И освен това, господин председател, би било опасно, смешно… и аз съм убеден, че самият г-н генерален прокурор… Имаме право да арестуваме само двама души… убиеца… а аз не го познавам… и Арсен Люпен.

— И тъй?

— Арсен Люпен не може да се арестува… или поне трябва време, комплекс от мерки… който още не съм успял да разработя, тъй като мисля, че Люпен е прибран… или мъртъв.

Валанглей тропна нетърпеливо с крак като човек, който много обича желанията му да се изпълняват незабавно.

— Все пак… все пак… мой скъпи Льонорман, трябва… трябва да го направите и за Вас самия… Вие знаете, че имате могъщи врагове… и че ако не бях тук… С една дума, недопустимо е Вие, Льонорман, да се измъквате така… А съучастниците, какво правите с тях? Не става въпрос само за Люпен… Съществува Марко… Както и мошеникът, който е изиграл ролята на г-н Кеселбах, за да слезе в подземието на „Креди Лионе“.

— Ще бъдете ли удовлетворен, ако го хвана, господин председател?

— Дали ще бъда! По дяволите, аз Ви вярвам.

— Е добре, дайте ми осем дни.

— Осем дни! Не става въпрос за дни, скъпи ми Льонорман, а за часове.

— Колко ми давате, господин председател? Валанглей извади часовника си и каза подигравателно:

— Давам Ви десет минути, скъпи Льонорман.

Началникът на Сигурността извади своя и започна да брои с отмерен глас:

— Давате ми четири минути повече, господин председател…

II

Валанглей го погледна като замаян.

— Четири минути повече ли? Какво искате да кажете?

— Казах, господин председател, че десетте минути, които ми давате, са безполезни. Трябват ми само шест, нито една повече.

— А това ли било! Но, Льонорман… Шегата може би няма да е израз на добър вкус…

Началникът на Сигурността се приближи до прозореца и направи знак на двама души, които се разхождаха, разговаряйки съвсем спокойно в парадния двор на министерството. После се върна.

— Господин главен прокурор, бъдете така любезен да подпишете заповед за задържане на името на Дайлерон, Огюст Максимилиан Филип, на 47 години. Оставете празно за професията.

Той отвори входната врата.

— Можеш да влезеш, Гурел… ти също, Диьози.

Гурел се представи, придружен от инспектор Диьози.

— Имаш ли белезници, Гурел?

— Да, шефе.

Господин Льонорман пристъпи към Валанглей.

— Господин председател, всичко е готово. Но настоявам пред Вас най-учтиво да се откажете от това арестуване. То разстройва всичките ми планове. То може да провали и за едно в крайна сметка съвсем минимално удовлетворение, крие риска да провали всичко.

— Господин Льонорман, искам да забележите, че Ви остават само 80 секунди.