Той държеше в ръка черна топлийка, огъната като кукичка за въдица, и я разглеждаше внимателно.
— Шампан — каза той — вижте какво намерих на масата. Очевидно тази изкривена топлийка означава нещо. Ето едно доказателство, едно веществено доказателство. И вече не можете да претендирате, че не е влизано в този салон. Защото в крайна сметка тази топлийка не е дошла тук самичка.
— Разбира се, че не е — отговори секретарят, — а благодарение на мен.
— Как?
— Да, тази топлийка прикрепваше моята вратовръзка към яката ми. Свалих я снощи, докато Вие четяхте, и съм я изкривил машинално.
Г-н Кеселбах, дълбоко засегнат, стана, направи няколко крачки и спря:
— Няма съмнение, че се смеете, Шампан… и сте прав… Не споря, аз съм малко… ексцентричен след последното ми пътуване до Носа. Защото… да… Вие не знаете, че в живота ми има нещо ново… един чудесен проект… нещо огромно… което все още виждам само в мъглата на бъдещето, но което все пак се очертава… и което ще бъде колосално… Ах, Шампан, не можете да си представите! Парите не ме интересуват, аз имам… имам много… Но това е нещо повече, това е могъщество, сила, власт. Ако действителността съответства на моите предчувствия, аз ще бъда не само „Господарят на носа“, а господар и на други кралства… Рудолф Кеселбах, синът на медникаря от Аусбур, ще върви наравно с много хора, които досега го гледаха отвисоко… Той дори ще ги изпревари, бъдете сигурен… и ако…
Той млъкна, погледна Шампан сякаш съжаляваше, че е казал повече отколкото трябва и все пак, увлечен от своя устрем, завърши:
— Сега разбирате, Шампан, защо се безпокоя. В главата си нося идея, която струва скъпо… и може би някой подозира… и ме следи… убеден съм в това…
Звънецът звънна.
— Телефонът — каза Шампан.
— Дали случайно — прошепна Кеселбах — не е…
Той взе слушалката.
„Ало… Кой се обажда? Полковникът ли… А, да, аз съм… Нещо ново. Отлично… В такъв случай чакам Ви?… Ще дойдете с Вашите хора ли? Отлично… Ало! Не, няма да ни безпокоите… ще дам необходимите разпореждания… Толкова ли е сериозно… Повтарям Ви, че заповедта ще бъде категорична… секретарят и прислужникът ще пазят вратата и никой няма да влезе. Знаете пътя, нали? Следователно не губете нито минута.“
Той окачи слушалката и каза незабавно:
— Шампан, ще дойдат двама господа… Да, двама мъже… Едуард ще ги въведе…
— Но… г-н Гурел… комисарят…
— Той ще дойде по-късно… след един час… А освен това те могат все пак да се срещнат. Следователно, кажете на Едуард да отиде още сега на рецепцията и да предупреди. Няма ме за никого… освен за двамата господа — полковника и неговия приятел и за господин Гурел. Да запишат имената им.
Шампан изпълни заповедта. Когато се върна, той завари г-н Кеселбах с плик в ръка или по-скоро малка чантичка от черен марокен несъмнено празна, ако се съди по вида й. Той сякаш се колебаеше и не знаеше какво да прави с нея, дали да я сложи в джоба си или да я остави на друго място.
Накрая се приближи до камината и хвърли кожения плик в пътната си чанта.
— Да свършим с пощата, Шампан. Имаме десет минути. Ах, писмо от г-жа Кеселбах. Защо не сте ми казали за него, Шампан? Нима не сте познали почерка й?
Той не скриваше вълнението, което изпитваше при докосването и съзерцаването на листа хартия, който жена му беше държала в ръцете си и на който бе поверила малко от интимните си мисли. Той вдъхна парфюма на плика и като го разпечати, зачете бавно, полугласно и на откъси, които Шампан разбираше:
— Малко уморена… не излизам от стаята… отегчавам се… кога ще мога да дойда при Вас? Вашата телеграма ще е добре дошла…
— Изпратихте ли телеграмата сутринта, Шампан? В такъв случай госпожа Кеселбах ще бъде тук утре, сряда.
Той изглеждаше много радостен, сякаш товарът на неговите дела олекна изведнъж и го освободи от всички тревоги. Потри ръце и пое дълбоко въздух като силен мъж, уверен, че ще успее, като щастлив човек, който имаше щастие и сили да се защитава.
— Звъни се, Шампан, звънна се във вестибюла. Идете да видите.
Но Едуард влезе и каза:
— Двама господа търсят господина. Това са лицата…
— Знам. Във вестибюла ли са?
— Да, господине.
— Затворете отново вратата на вестибюла и не я отваряйте повече… Освен на г-н Гурел, комисаря от Сигурността. Вие, Шампан, доведете тези господа и им кажете, че първо искам да поговоря с полковника, само с полковника.
Едуард и Шампан излязоха, затваряйки след себе си вратата на салона. Рудолф Кеселбах се отправи към прозореца и опря чело на стъклото.