Няколко минути след това г-жа Кеселбах звънеше на пансиона и казваше на принца:
— Ще Ви помоля за една услуга, господине. Не говорете за това нападение.
— Все пак, госпожо, това е единственият начин да разберем…
— За да разберем, е необходимо следствие, което означава още шум около мен, разпити, умора, а аз съм на края на силите си.
Принцът не се поколеба. Той попита на сбогуване:
— Ще ми позволите ли да се осведомявам за Вас?
— Разбира се…
Тя прегърна Женевиев и влезе.
Започваше да се стъмва. Сернин не желаеше Женевиев да се връща сама. Но тъкмо бяха тръгнали по пътеката, когато един силует изтича в мрака пред тях:
— Бабо! — провикна се Женевиев.
Тя се хвърли в прегръдките на старата жена, която я обсипа с целувки.
— Ах, скъпа моя, какво се случи? Колко много закъсня, ти, която си толкова точна!
Женевиев ги представи един на друг.
— Г-жа Ернемон, моята баба. Принц Сернин… После тя разказа инцидента, г-жа Ернемон повтаряше:
— Ох, скъпа моя, колко ли си се изплашила!… Никога няма да забравя, господине… кълна Ви се… Но колко ли си се изплашила, моя клета малка!
— Хайде, бабче, успокой се, тъй като съм жива и здрава…
— Да, но уплахата е могла да ти причини зло… Никога не се знаят последиците… О, това е ужасно…
Те вървяха покрай ограда, зад която имаше няколко масивни дървета, вътрешен двор на училище и една бяла къща.
Зад къщата, в дъното на тунел от туфи бъз, имаше малка бариера.
Старата жена помоли принца да влезе и го заведе в малък салон, който служеше едновременно и за приемна.
Женевиев помоли принца за разрешение да излезе за малко, за да нагледа своите ученици, които трябваше да вечерят.
Принцът и г-жа Ернемон останаха сами.
II
Старата дама имаше бледо и тъжно лице, под белите коси, чиито къдри завършваха с два блидъфа. Доста едра, с тежка походка, в нея имаше нещо простонародно, въпреки външния вид и облекло на дама от обществото.
Докато въвеждаше ред на масата и продължаваше да изразява тревогата си, принц Сернин се доближи до нея, обхвана с длани лицето й и я целуна по двете бузи.
— Е добре, старо, как си?
Тя замръзна с ококорени очи и зяпнала уста.
Засмян, принцът отново я целуна.
Тя заекна.
— Ти! Това си ти! Ах, Исусе Христос… Исусе Христос… Възможно ли е това… Исусе Христос…
— Добра ми Виктория!
— Не ме наричай така — извика тя потръпвайки. — Виктоар е мъртва… Твоята стара дойка я няма вече. Аз изцяло принадлежа на Женевиев…
И добави тихо:
— Ах, Исусе… аз действително прочетох името ти във вестниците… Значи е вярно, ти започваш отново лошия живот?
— Както виждаш.
— А ми се беше заклел, че е свършено с него, че заминаваш завинаги, че искаш да станеш почтен.
— Опитах се. Вече четири години се опитвам… Не можеш да кажеш, че през тези години се е говорило за мен, нали?
— А сега?
— Отегчавам се.
Тя въздъхна.
— Все си си същият… Не си се променил… Ах, свършено е, ти никога няма да се промениш… Значи си замесен в случая Кеселбах.
— По дяволите! Ако не беше така, щях ли да си правя труда да организирам срещу г-жа Кеселбах в шест часа нападение, та да мога в шест и пет да я изтръгна от ноктите на моите хора? Спасена от мен, тя е длъжна да ме приеме. Ето ме в центъра на събитието и закриляйки вдовицата, аз ще наглеждам околностите. Ах, какво искаш, животът, който водя, не ми позволява да се шляя и да спазвам режима на нежните грижи и на ордьоврите. Трябва да действам с театрални инсценировки, с брутални победи.
Тя го гледаше със страх и смутолеви:
— Разбирам… разбирам… всичко това е лъжа… Но в такъв случай Женевиев.
— А, с един камък улучих два заека. Подготвяйки спасяването, постигнах и запознанството. Помисли си колко време, може би и ненужни усилия щяха да ми трябват, за да се промъкна във вътрешния мир на това дете. Какво бях за нея? Какъв ще съм? Един непознат… един чужд човек. Сега съм спасителят. А след час ще бъда… приятел.
Тя затрепери.
— Значи… ти не си спасил Женевиев… Значи ще ни забъркаш в твоите истории…
И внезапно, в изблик на протест, сграбчвайки го за раменете:
— А, не, омръзна ми, разбираш ли? Един ден ти ми доведе малката с думите: „Вземи, поверявам ти я… родителите й умряха… вземи я под своя закрила.“ Добре, тя е под моя закрила и аз ще съумея да я защитя от теб и от всички интриги.
Права, стоейки здраво на краката си, свила юмруци и с решително изражение на лицето, г-жа Ернемон изглеждаше готова на всичко.