— И сега какво? На една и съща страница ли сме?
— Не мога да го направя, Макс. Не мога да проституирам и да се предлагам сама.
— Какво?! — Лицето на Макс почервеня. Гледаше я невярващо.
— Бих направила всичко за теб, но не и това.
— Това е единственото, за което някога съм те молил.
— Съжалявам. Искам да ти помогна, но…
Макс беше прекрасен. Къде ли щеше да е тя в този миг, ако не беше Макс? Онова, което й бе дал — образование и вяра в собствените сили, я бе променило. Не знаеше кога точно се отказа от начина му на живот, но там някъде между „Тайки Клъб“ и Върховния съд промяната бе извършена окончателно.
— Искаш прекалено много, Макс.
— След всичко, което направих за теб, не мислиш ли, че ми дължиш поне това? — Гласът му режеше като бръснач.
Никога не бе говорил така. Обзе я гняв. Погледът й бе убийствен, а гласът — леден.
— Защо просто не направиш сметката, а аз ще заплатя и лихвите. Колко е първата вноска, Макс?
— Не става дума за пари и ти прекрасно знаеш това. Възмущавам се от отношението ти, ти сякаш ме гледаш отвисоко.
Лайза отиде до барплота и изля питието си в мивката.
— От главата до петите, Макс. Не е толкова много.
— Спря да пушиш, не пиеш. Има ли още нещо, което смяташ да не правиш и за което аз трябва да бъда уведомен?
Лайза не отговори. Изражението й не се промени.
— Новата и по-добра Лайза Фримонт — саркастично процеди той.
— Не ме ли харесваш такава?
„Не. Не те харесвам. Господи! Какъв човек си станала?“
А може би така и трябваше. Искаше Лайза да порасне, бе окуражавал независимостта й и виж какво бе станало. Розата още цъфтеше, но вече си имаше и бодли.
Харесваше момичето Лайза — Ейнджъл, а не Лайза Фримонт — жената. По дяволите! Беше жилаво дете. Трябваше да я спаси. Сега щом видеше статуи и книги, очите й се насълзяваха. Колко време още й трябваше, за да разбере, че нейните превзети клетви и символи са само избеляващо мастило върху плесенясала хартия?
Макс се опитваше да овладее гнева си и да прикрие отчаянието си. Искаше само да съумее да й обясни колко важно е делото за него, че не става дума единствено за пари, дори не и за оцеляването на фирмата. Искаше да й каже истината.
„Ако не спечелиш, съм мъртъв.“
Не! Кажеше ли й, тя щеше да поиска да научи всичко. А ако си признаеше, какво щеше да си помисли за него? Ако й кажеше, че катастрофата е негова грешка, че той бе наредил да се фалшифицират докладите за прегледите на самолета, че бе лъжесвидетелствал пред Националната дирекция по безопасност на транспорта, че ръцете му са в кръв, тя никога нямаше да му помогне.
Да, би могъл да разсъждава разумно. Всички авиокомпании съкращаваха разходите си. Не бе нужно Мери Скиаво от Министерството на транспорта да го убеждава, че е по-добре фирмите да имат застраховка, за да се разплащат в случай на присъда при обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост, вместо да дават парите си, за да избегнат известни опасности. Сметката е проста, мила.
Не беше си и помислял, че може да се случи на неговата фирма. Не бе очаквал и чувството си за вина, кошмарите, сънотворните, изпотяването през нощта…
Не! Никога не би могъл да каже истината на Лайза.
— Защо мислиш, че сме заедно от толкова време?
— Инерция, Макс. Свикнали сме един с друг.
— Не. Дълбоко в себе си ние си приличаме.
— Ако това е комплимент…
— И двамата виждаме нещата в истинската им светлина. Вземаме картите от раздаването и ако се наложи да извадим едно асо повече от ръкава си, то — по дяволите, ние го правим. Не играем по чужди правила.
— Не възприемам себе си по този начин. — Думите й прозвучаха колебливо, сякаш търсеше начин да се защити.
— Вълкът кожата си мени… — самодоволно се усмихна той.
— Аз не съм хитрувала нито в колежа, нито в университета — сърдито заяви Лайза. — Работих като вол в Апелационния съд и съм горда с постиженията си.
— Класацията на декана не означава нищо в истинския живот, Лайза. Нищичко. Завърших Харвард като магистър по бизнес администрация. Понякога се питам ти кога се измъкна. Помня бара, знам откъде дойде. Помня бармана. Помня и ударите, и раните.
Тя също ги помнеше. От време на време Крокет работеше като барман. Бе фитнес инструктор с дълга опашка и горещ темперамент. Страдаше от заблуждението, че ще стане следващият Шварценегер.