Лайза заживя с него само седмица след еднодневното пътуване от Бодега Бей. Той й намери работата в „Тайки Клъб“. Даваше му всичките си бакшиши, които никога не стигаха за дрогата и стероидите.
— Довечера се събират няколко момчета — каза й той един ден, когато тя си тръгваше от клуба.
— Какви момчета?
— Бизнесмени, не са от нашия град. Наели са стая в „Рамада“, до летището.
— Искаш да отидеш ли?
— Не аз. Те не се интересуват от моя задник.
— Не ходя на частни събирания. Шийла ми каза…
— Много й разбира главата на Шийла! Да не мислиш, че някой ще плати, за да гледа циците ти? Дават четиристотин плюс бакшишите.
Лайза поклати глава. Той я сграбчи с огромните си ръце и я стисна здраво. Тя се опита да се извие, но той я залепи за стената. Не я пускаше, използваше ръста и силата си, също както някога постъпваше и баща й, за да я усмири и да пречупи волята й.
— Дадох ти покрив — каза Крокет. — Намерих ти работа. Защитавам задника ти от мъжете, които биха те нарязали на парчета за закуска. Ти си ми дяволски задължена!
Замисли се. Нещата се повтаряха.
„Макс, Крокет, добричкият ми татко. На колко мъже съм задължена?“
Онази нощ тя отиде в мотела. Носеше голям касетофон. Съблече се пред тримата пияни търговци, като през цялото време не изпускаше малкия флакон с паралитичен газ — трик, на който я бе научила Шийла. Един от пияниците — шкембест четиридесет и пет годишен мъж с брачна халка, се нахвърли отгоре й. Тя отстъпи встрани и когато другите двама се опитаха да я хванат, пръсна с флакончето в отворената уста на единия, а другия ритна право в слабините. Той се свлече и започна да повръща. Първият замахна към нея с всички сили, но не я улучи. Лайза се втурна към вратата, но той й подложи крак, просна я на пода, заби нокти под колана й и разкървави бедрото й. Бе на възрастта на баща й. Връхлетяха я мъчителни спомени и тя се уплаши. Бе се заклела това никога да не се повтори.
„Ще го убия, но няма да му позволя да го направи.“
Лежеше по гръб, мъжът се бе надвесил над нея. Тя успя да освободи едната си ръка и го напръска. Той заскимтя и падна с ръце върху очите. Лайза бързо се изправи, взе нощната лампа и го удари с нея по челото. Избяга от мотела с чантата и с парите, но остави касетофона.
— Тъпа кучка! — изкрещя Крикет, щом Лайза се прибра. Зашлеви я, когато видя, че в пачката има само една двадесетдоларова банкнота, поставена отгоре, а под нея — деветнайсет по два долара. — Глупава малолетна кучка!
След три нощи на своя бял кон в „Тайки Клъб“ се появи Макс Уонакър. Или по-скоро в бяла лимузина? Каквито и да бяха намеренията му, тя знаеше, че този човек е спасителят й. Лайза бе само на крачка от улицата. Сервитьорка, стриптийзьорка… до проституирането нямаше много път.
Онази вечер й се струваше, че Макс знае всичко. Видя я докато си слагаше грим, за да прикрие раните си.
— Кой ти направи това?
— Приятелят ми. Но той не искаше да ме нарани.
— Къде мога да го намеря?
Още чуваше гласа му, строг и решителен.
„Къде мога да го намеря?“
Оказа се толкова просто. Не бяха нужни обяснения. Лайза знаеше, че Макс няма да го направи сам. Нежните ръце с изискан маникюр не принадлежаха на гангстер, но той работеше с хора и познаваше хора. В света на Макс всичко можеше да се уреди. Лайза видя бармана още веднъж. Беше с патерици и се опитваше да се изкачи на Ръшън Хил.
„Да, Макс, задължена съм ти. Беше ми писнало да се промъквам незабелязано в хотелите.“
Тъкмо бе започнала да учи право и имаше чувството, че е постигнала нещичко. Защо тогава се заплете в тази невъзможна връзка? Искаше да бъде независима, а Макс прояви учудващо разбиране. Предостави й време и пространство. Бе уверен в себе си. Пусна я да си отиде, като й каза, че се надява да се върне при него.
Бе най-прекрасното време в живота й. Откри Тони Кингстън или по-точно — той я откри. Откри, че бавачката на Грег е пораснала. От дванадесетгодишна Лайза бе поела грижата за сина на Тони — Грег. Помагаше в дома им и се възхищаваше на снимките на красивия пилот, издокаран в униформата си.
Тони никога не се бе женил. Приятелката му още от училище — майката на Грег — бе избягала и Тони много бързо бе възмъжал. Лайза помнеше младежкото си вълнение, когато той се прибираше у дома с торба, преметната през рамо, и шалче около врата — шалчето бе знак за принадлежността му към някаква особена ескадрила.
„Толкова е силен и скромен. По нищо не прилича на баща ми.“