Маклинток кимна и каза:
— Може да ме мислиш за студенокръвен заради тези кости. Но те са просто кости. Не са нито хората, нито техните души. Не бих влязъл в гробищата на микосуките и уважавам традициите на калусас, които датират отпреди хиляди години. А ти ми казваш, че някакви отвратителни кучи синове в костюми са причина за онази катастрофа. Аз видях хора, разрязани на две. Видях глезени да се носят по водата, без обувки и без горната част на крака, прерязани от предната седалка. Видях разцепени по средата глави… — Той погледна Труит със здравото си око. — Не е нужно да ми даваш нито картата на баща си, нито пукнат цент. Едно просто „благодаря“ ще е достатъчно.
— Значи ще ни помогнете да потърсим другото парче — развълнувано попита Лайза.
— Не! Никога не бихме го намерили. Водата взима, но никога не връща взетото.
— Тогава…
— Казах, че онзи мъж ми плати, за да потопя проклетото нещо. Не съм казвал, че съм го направил. Това, което търсите, е заровено под моя навес.
— Той е у вас! — възкликна Лайза. — Дискът е тук?
— Канех се да си направя котва от него за малката ми лодка. Баща ми ме научи да не хвърлям нищо. Покрих покрива си с парчета от корпуса на самолета, запазих някои тръби и жици, за да си поправям лодката. Дори намерих цяла редица от три стола и я монтирах в рибарската лодка.
Лайза се затича към Би Джи Маклинток, обви врата му с ръце и го целуна по бузата. Той не би изглеждал по-удивен дори и ако някой алигатор се заключеше в дома му.
— Предполагам, че това минава за благодаря — почервенял каза Маклинток.
29.
Шанк ненавиждаше Коледа.
Коледа означаваше, че във всеки магазин звънтят звънчета, че има непрестанни задръствания в движението по улиците и никой не върши никаква работа през по-голямата част от декември. Точно в този миг повечето от служителите на „Атлантика“ бяха седнали на задниците си, за да планират коледното тържество. Купуваха подаръци и си разменяха рецепти за хрупкави бисквити с джинджифил. Дори Макс Уонакър бе обзет от истерията и похарчи няколко хиляди долара от парите на служителите, за да се надуе в модерния хотел „Делано“.
Добре е някой да се интересува от бизнеса. Морикава — един от хората на Коширо, момче с късо подстригана коса, поради което главата му приличаше на парче въглен, посети ненадейно Шанк, като настояваше да получи доклад за развитието на делото. На лявата му ръка липсваха два пръста. Носеше поло, за да прикрие татуировката, която се простираше от врата до брадичката му.
Шанк му каза, че всичко е в кърпа вързано. Съдията, който би могъл да им причини неприятности, бил отстранен от съда, момичето — адвокат сътрудник — било уволнено. Нямало нищо тревожно. Показа му и изявлението в „Ню Йорк Таймс“ — нищо и никакви три параграфа под заглавие „Съдия напуска“. Поради сърдечна аритмия Самюъл Труит се бе подложил на медицински изследвания.
„Аз му причиних тази аритмия. Аз го обезвредих това копеле.“
Морикава го изгледа подозрително, но Шанк го заведе на вечеря и след двойна порция раци и запържени зеленчуци с месо го изпрати в Сърфсайд, където всички проститутки бяха руси амазонки.
Но Шанк не каза на миризливото суши, че си няма представа къде е Лайза. Бе телефонирал в апартамента й поне десет пъти, но от нея нямаше и следа. Както и от съдията. Шанк винаги се стремеше да държи всичко под контрол и този пропуск го тормозеше като пулсиращо главоболие.
Но не беше само това. През последните седмици Макс Уонакър бе станал самоуверен, сякаш фактът, че Шанк бе уредил делото, спасяваше жалкия му задник, като че ли нямаше да последва наказание за човека, който ги бе докарал до необходимостта да заложат двеста милиона долара в един хазартен процес.
„Как не разбира, че щом всичко приключи, ще умре?“
И сега, докато от вътрешните офиси се носеше мелодията на „Пеещите звънчета“ и го вбесяваше, Шанк бе погълнат от финансовите дела на фирмата. Когато му дойдеше времето, щеше да покаже на шефовете, че знае повече от Макс. Седеше зад бюрото си, палеше цигара от цигара и проучваше принтерната разпечатка, която представяше заетостта на полетите през двете седмици след Деня на благодарността. Летяха при запълнени деветдесет и един процента от капацитета си и имаха солидни резервации за началото на годината. На авиокомпанията се плащаше предимно в брой и щом спечелеха делото, фондовата борса щеше да реагира благосклонно. С малко реклама можеха да развият бизнеса си още.