— Сам, няма ли да се измъкваме оттук? — Гласът на Лайза прозвуча притеснено.
Той изчака до последния момент и натисна здраво дросела. Шумът изплаши водните кокошки.
— Дръж се, мила!
Лодката полетя.
Другата моторница бе на двеста метра от тях.
Труит се насочи точно срещу тях.
Шанк стреля веднъж, но вятърът му попречи и изстрелът не бе сполучлив. Гледаше как лодката на Труит върви право към тях, право към него. Той стоеше на носа. Щеше да бъде първият обезглавен, когато другата лодка прелетеше над тяхната.
— Какво става? — обърна се той към Тайгър.
— Само плаши. Не е страшно. Ще завие.
Шанк гледаше как дистанцията между двете лодки намалява. Беше въпрос на секунди.
— Завърти я! — изкрещя той на Тайгър, който не променяше посоката. — Шибан луд индианец! Завий!…
— Не!
Но Шанк видя израза му. Началото на страха.
Той се обърна към приближаващата моторница. Тя летеше право към тях. Лудото копеле се канеше да ги убие.
В последната секунда Тайгър изви надясно, лодката занесе и едва не се преобърна. Шанк падна и се хвана за борда. Лодката забави ход. Другата моторница мина на разстояние по-малко от два метра от тях и Шанк, проснат на палубата, успя да огледа Сам Труит. Разбра доста неща за човека, който се бе насочил към тях и не помръдна, за мъжа, когото жадуваше да убие.
„Труит не прилича на съдия. В Ню Йорк съдиите са стари глупаци, политически лакеи, които дебелеят и мързелуват, седнали върху огромните си задници. Това момче с квадратна брадичка и широки рамене е упорито. Ще стане истински лов.“
Труит се бе надявал, че рязкото движение ще обърне лодката, така че пътят им да се освободи. Не се получи. Само за секунди лодката на Шанк се завъртя и тръгна подире им. Труит се стегна в очакване. Беше видял Шанк на носа, толкова близо, че би могъл да го закачи на въдица. Бе видял и пламтящия гняв в очите му. Трябваше да защити Лайза от това чудовище.
За да избегне куршумите, Труит завиваше ту наляво, ту надясно и вдигаше скоростта. Високите водорасли обаче пречеха и моторницата бе нестабилна. Боеше се, че може да се преобърнат.
Куршумът изсвистя до ухото му и той се наведе. Следващият удари външната страна на стоманения резервоар. Труит погледна към кърмата и видя, че горивото се излива във водата от образувалата се дупка.
Мъчеше се да се пребори с обзелата го паника. Чувстваше се като ранен заек пред глутница ловни кучета.
„Ще ни хванат веднага щом свършим горивото. В клопка сме и сме беззащитни.“
Видя групи иглолистни дървета, малки острови, по няколко декара единият, чак в другия край на залива.
Бензинът продължаваше да изтича. Резервоарът се опразваше с всяка минута. При наличието на пробойната и чудовищния двигател от кадилак имаха гориво най-много за още няколко минути.
— Лайза! Имаш ли запалка или кибрит, нещо от този род?
Тя го изгледа така, сякаш искаше нещо необикновено, и поклати глава.
— Отвори багажника.
Тя плъзна капака и Труит видя онова, от което се нуждаеше.
— Подай ми сигналния пистолет.
Тя го взе точно в мига, когато един куршум се заби в алуминиевата палуба.
Бяха се отървали от водораслите и плуваха в чисти води. Труит зави вдясно, далеч от ивиците дървета. Преследвачите им направиха същото.
„Трябва да ги заблудим. Ще се престоря, че вървя надясно, и в последния момент ще тръгна наляво.“
Той вдигна сигналния пистолет и стреля назад. Изтеклото гориво избухна с оранжеви пламъци, вдигна се гъст облак дим.
Под прикритието на дима Труит зави наляво, моторницата се плъзна по водата, след това Сам отново я изправи. Бяха почти на километър от дърветата. Лодката подскочи над риф със стриди, носът й задра по твърдите черупки, след това се изви на една страна, като че ли всеки миг щеше да се преобърне. Отдалечиха се от рифа и тръгнаха право към малкия остров. Ивица от варовик и кал, покрита растителност и червени мангрови дървета. Двигателят се задави и спря точно когато стигнаха брега. Труит скочи в калта, която стигаше до коленете му.
— Те поеха в друга посока. — Лайза се вглеждаше в преследвачите им, които едва се виждаха през дима.
След това обаче лодката взе курс надясно и тръгна към тях.
— Видяха ни — каза Труит. Наведе се през перилата и се помъчи да издърпа роторния диск, който според него тежеше поне седемдесет килограма.