— Не можем да стигнем далеч с това — обади се Лайза.
— Точно зад дърветата — отвърна й Труит.
Като пляскаше из водата и дишаше тежко, той помъкна клиновидното парче метал край мангровите дървета, чиито корени бяха на метър от земята. За миг се скриха от погледа на хората в приближаващата лодка. Труит огледа брега и застана между едно езерце и един дъб, като добре запомни мястото. Потопи диска в дълбоката метър вода и бързо го зарови в тинята.
— Хайде — каза той. — Да намерим някакво прикритие.
Погледна плетеницата дървета и лози на малкия остров. С колко ли време разполагаха? Къде биха могли да отидат? Нямаха оръжие, нямаха лодка, нямаха нищо. Нямаше накъде да бягат, нямаше място, където да се скрият. Може би можеха да се покатерят на някое дърво или да се мушнат в шубраците, но ако противниците им ги търсеха упорито, щяха да ги намерят. Тогава го видя. Насип пръст се издигаше на метър над земята, на около шест метра от брега.
— Чакай! — каза той. — Под острова има пещера. Ако успеем да открием входа, ще се скрием там.
— Пещера? Тук е равно. Къде…
— Под водата. — Той предпочете да не се впуска в обяснения. — Хайде! — И я поведе към брега. — Често го правехме като деца.
„Е, добре, не беше често, но веднъж се обзаложих с Джимбо и го направих. Спечелих карбоновия му телескоп.“
— Сам, къде отиваме?
— Търсим тунела.
„Всъщност това не е пещера, а дупка на алигатор. Само се надявам животното да не дреме у дома си.“
Той поведе Лайза из дълбоката до коленете вода, като се опитваше да отгатне къде е копал алигаторът.
— Трябва да е тук някъде. — Той оглеждаше насипа.
Бученето на приближаващата моторница се усили. Не се виждаше, бе някъде зад дърветата. Нямаха много време. Нямаха и избор. Труит направи няколко крачки и краката му хлътнаха. Водата стана дълбока до гърдите.
— Тук е. Хайде. Ще плуваме под острова.
— Сам, това е лудост!
— Просто ми повярвай.
Но и той самият бе изпълнен със съмнения. Тунелът можеше да е блокиран. Ако Лайза се паникьосаше и направеше погрешен ход или се вцепенеше от страх, можеше да се удави. Ако се върнеха, Шанк щеше да ги спипа. А ако пък алигаторът бе в леговището си, щяха да се превърнат в доставена в дома му пица.
Той се протегна и счупи един клон от надвисналото дърво. Бе дълъг около метър, а диаметърът му не надвишаваше пет сантиметра.
Моторницата на Шанк се появи в далечината.
— Хайде. Нямаме време за спорове.
Лайза бе уплашена. Не бе добър плувец. Там, където бе израснала, Тихият океан бе много студен, а тя никога не бе имала удоволствието да ходи да плува в басейн. Бе водила малкия Грег, за да следи времето на обиколките му, но водата миришеше на химикали и изглеждаше отблъскваща. Когато ходеше с Макс по хотелите, там имаше басейни с хидромасажна апаратура и толкова. Нищо не приличаше на това. Сам я водеше из водата, която вече стигаше до брадичката й. Каза й да си поеме дълбоко дъх.
После се потопи и тя го последва. Водата беше чиста и прозрачна. На дъното се полюляваха листа от папрат. Труит плуваше към нещо, което приличаше на черна дупка. Тя разбра, че това е входът на пещерата. Той насочи клона пред себе си.
Пълна тъмнина. Тя плуваше зад Сам, като се държеше за единия му крак. Едното й рамо се отърка в тунела — дупка в твърдия варовик. Питаше се още колко трябва да плуват. Насипът, който видя на брега, стигаше почти до водата, но тунелът не бе прав. Въздухът не й достигаше.
„Сам! Сам! Ще се удавя!“
Внезапно Сам я хвана здраво за лактите и я дръпна право напред. Главата й се удари в нещо. Нямаше светлина, но имаше въздух. Тя вдиша няколко пъти, преди да се опита да проговори.
— Добре ли си? — попита я Труит.
— Добре съм. Не мислех, че ще се справя.
— Беше страхотна. Ние сме под насипа.
Стъпваха из водата в малка пещера, широка може би метър и петдесет. Труит протегна пръчката си нагоре и започна да мушка тавана. Западаха буци пръст. През отвора проникна лъч светлина.
— Може да се наложи доста да почакаме — обясни той.
Шанк скочи от моторницата на Тайгър. Мокасините му се хлъзгаха в калта. Той хвърли поглед към заседналата лодка с дупка в резервоара. Оглеждаше я внимателно, както детектив оглежда за следи след извършено убийство. Скочи на борда и се приведе. По палубата се забелязваха пресни драскотини. Стружки светъл алуминий плуваха в локва от два-три сантиметра мръсна вода. Палубата бе наранена от твърд предмет.