„Като титан… Тези копелета са намерили диска.“
Той се огледа. Поне не бяха отишли много далеч.
Обмисли възможностите. Може да са го изхвърлили на километър и половина от брега или да са го заровили на две крачки от мястото, където стоеше. Така или иначе, нямаше да го намерят. Нямаше и значение. Ако убиеше и двамата, никой нямаше да го намери. Хванал в ръце пушката, той стъпи на брега и каза на Тайгър:
— Давай да намерим тия копелета и да свършваме с това.
Лайза и Сам чуваха всяка дума. Шанк и мъжът, наричан Тайгър, стояха някъде близо до насипа. Спореха дали да ги търсят заедно, или да се разделят и дали да не стрелят напосоки из шубраците.
Минаха няколко минути, преди мъжете да се отдалечат в различни посоки. Труит бе прегърнал Лайза и й помагаше да стои във водата. Страхът им растеше.
Лайза гледаше мъжа, когото обичаше. Косата му се бе сплъстила от водата в гъсти къдри. Лицето му бе зацапано от буците пръст от тавана на пещерата. Капка вода падна върху миглите му и той премигна няколко пъти. Беше най-прекрасният мъж на света.
— Ще трябва да се махаме оттук след малко.
— Защо? Не сме ли на сигурно място?
— Възможно е да ни причакват отвън, а ние не можем да останем тук след мръкване.
— Защо не?
Той си пое дълбоко дъх и въздъхна.
— Защото Ал ще се върне.
— Кой?
— Господин Алигатор. Това е леговището му, а ние участваме в нещо като филм на ужасите. Той ще се вбеси, ако открие, че някой е спал в леглото му.
— Какво?!
Той се опитваше да се пошегува, но на нея не й бе до шеги. Внезапно я обзе чувство за клаустрофобия в тясната дупка. Какво ставаше с въображението й? Беше уморена, беше й студено и я обземаше паника. Искаше да се измъкне възможно най-бързо. Беше ядосана, много ядосана и сърдита на Сам. Съзнаваше безсмислието на реакцията си, но бе безсилна.
— По дяволите, Сам. Няма да изляза. От Шанк се страхувам повече, отколкото от някой алигатор.
Шанк се провираше през шубраците и корените на мангровите дървета, преплетени като змии. Беше се изпотил и комарите влизаха в ушите му и смучеха кръв от врата му. Стъпи накриво в една дупка на раци и си навехна глезена. Раздра панталона си в един корен. Правеше трета обиколка на малкия остров и усещаше гнева си като парче метал върху езика си. Проклинаше Сам Труит. Проклинаше Макс Уонакър, проклинаше и Джим Тайгър. Проклинаше всички и всичко.
След това излезе на калния бряг с надвисналите дървета при заседналата моторница на Труит. И изведнъж видя две стъпки, отпечатали се в калта. Бе ги пропуснал първия път, но сега ги проследи до плитчината, където изчезваха, а после отново се появяваха на острова.
„Защо като са слезли от моторницата, не са тръгнали направо към брега?“
От храсталаците излезе Тайгър и се приближи до него.
— Прерових всеки сантиметър от това миризливо място — каза той. — Няма ги.
Шанк се взираше във водата.
— Какво търсиш? — попита Тайгър.
Шанк не му обърна внимание. Противното копеле бе безполезно. Шанк заслони очите си от слънцето и хвърли поглед в прозрачната вода, която стигаше до средата на бедрото му. В тинята проблясваше метал.
— Тук е! — извика той.
— Какво е тук?
— Парчето, за което мечтаех! — Усмивката на Шанк бе като острие на нож.
Чуха, че двигателят заработи, и Лайза каза:
— Тръгват си.
Труит бе изпълнен с подозрения. Защо си тръгваха, преди да са приключили с тях? Възможно бе Тайгър да е тръгнал с лодката, а Шанк да чака зад някое дърво. Но дори да ги причакваха отвън, алигаторът можеше да се върне всеки миг.
— Добре, да вървим — каза Сам. — Вдишай и издишай няколко пъти, после си поеми дълбоко дъх.
Тя отново го следваше към светлината в края на тунела. Излязоха да си поемат дъх в плитката вода точно до входа. Зимното слънце блестеше, а небето никога не бе изглеждало толкова синьо. Труит огледа хоризонта. Шумът от моторницата заглъхваше, но тя се виждаше добре в широкия залив. На борда различи две фигури.
— Отишли са си — каза той развълнувано, застанал в плитчината. — Остава ни само да приберем диска и да си вървим у дома.
— Как?
— Мисля, че все още мога да запаля огън от две сухи дървета.
— Ако е така, Сам, още преди залез ще спечелиш значката на скаут.