— Вече я имам. — Той преджапа водата и застана на равно разстояние между езерцето и дъба.
С клона, който все още бе в ръцете му, разрови тинята. Нищо.
Опипа и с крак, но се заплете в някакви листа. Пъхна главата си под водата и огледа дъното, заопипва с ръце, но разтревожи единствено няколко рака и голи охлюви. От диска нямаше и следа. Пое си дълбоко дъх и потопи главата си още по-дълбоко — на сантиметри от дъното. Пак нищо.
— Няма го! — извика той като извади глава от водата. — Диска го няма.
— Сигурен ли си, че мястото е точно това? Може да си се завъртял и…
— Много добре запомних мястото.
— Ох!
— Съжалявам. След всичко, през което преминахме…
— Затова Шанк си е тръгнал. — Лайза се загледа към изчезващата от погледите им моторница. — Не е било нужно да ни убива. Щом е намерил диска, той печели.
Труит все още се оглеждаше и влачеше крака по дъното с надеждата да настъпи парчето метал. Лайза вървеше след него и се опитваше да му помогне.
— Да върви по дяволите! — изръмжа той. — Просто не мога да го повярвам.
„Бяхме толкова близо.“
Сам Труит бе отчаян. Бе провалил Лайза. Бяха изминали целия този път, държаха в ръце доказателството, а сега всичко бе свършило. Трябваше да се чувства щастлив, че е жив, но непрекъснато мислеше за провала си. Гневът му растеше и той се самообвиняваше. Кое го караше да мисли, че е в състояние да спаси света? Сигурно същата самонадеяност, с която вярваше, че може да живее съгласно собствените си правила. Може би не заслужаваше да бъде в съда. Може би не заслужаваше и любовта на тази прекрасна жена.
Той обикаляше в кръг, съзнаваше, че е безполезно, но не можеше да се предаде.
— Престани да шляпаш! — Бе ядосан на себе си, но си го изкарваше на Лайза.
— Не съм аз, Сам.
Отново се чу тих плясък.
— По дяволите, Лайза!
— Сам! — възкликна тя ужасено.
Той се обърна.
Отново се чу плясък… и в същия миг видя една вълнообразна опашка… и една заоблена муцуна с две присвити очи над нея. Един алигатор се бе разположил между тях и брега.
Труит се премести между Лайза и животното в дълбоката до кръста вода.
— Ще се бориш ли с него, Сам?
— Да се боря ли? Да не си луда?
Алигаторът се потопи още. На повърхността се виждаха само муцуната и очите му.
— Нали Джимбо каза, че си измъквал алигатори от дупките им! — Тя бе смутена и уплашена.
— Той не беше под клетва, когато ти разказа това. Единственият случай, когато съм докосвал алигатор, беше когато си купих чифт мокасини дванадесети номер от Бали.
— Какво ще правим?
— Бавно, много бавно го заобиколи и тръгни към брега. Никакви резки движения. — Не бе убеден, че това е най-добрият съвет, но не можеше да измисли друго.
„Господи! В какво се забърках?“
Те се плъзгаха бавно към брега, отдалечаваха се от алигатора като се стараеха да не пляскат във водата. Единственото желание на Труит бе Лайза да излезе от водата. Алигаторът отвори широко уста като в прозявка.
— Отегчаваме го — каза Лайза.
Труит не отговори. Според него алигаторът изглеждаше гладен.
Бяха на две крачки от брега, когато той замахна здравата с опашката си и с мощен тласък се отправи към брега.
— Бягай! — извика Труит.
Когато чу шума на двете моторници, Маклинток веднага разбра много неща. Знаеше, че първата моторница, която навлезе в морската трева, е същата, която напусна пристана му тази сутрин. Ръмженето на двигателя от кадилак не можеше да бъде сбъркано. Знаеше също, че водачът на втората моторница е скапаняк, защото следваше лодката на Труит, вместо да погледне накъде се движи. Маклинток се занимаваше със своята си работа — ловеше морски костур или каквото кълвеше. Беше с малката си шестметрова лодка с извънбордов двигател. Разпозна Джим Тайгър, крадец на дребно, който никога не бе извършил нещо добро. Не познаваше мъжа в тъмен костюм, който се прицелваше с пушката си в сина на Чарли Труит, но бе сигурен, че е човек от града.
Маклинток не можеше да се движи с малката си лодка след двете моторници, но ги следваше от разстояние, след това намали на около километър от мангровите дървета, където бяха спрели двете моторници. Седеше в лодката и се проклинаше, че е излязъл да лови риба невъоръжен. Имаше дни, когато не напускаше дома си без пушка, но в последно време се бе укротил. Беше в период на изпитание и му бе забранено да носи оръжие, макар че навремето подобна забрана не го бе спирала.