— Но ако се окаже, че не сте прав по точка първа? — попита главният съдия, очевидно зарадван, че делото може да бъде толкова лесно решено.
— Разбира се, нашите аргументи имат за опорна точка факта, че Конгресът не възнамерява да отмени мерките, които взема държавата при непредумишлено причинена смърт, когато става дума за юрисдикцията на въздушната сигурност и регулиращите мерки. Това не би могло да бъде направено, без да се осигури замяна на федералните средства.
— А ако не сте напълно прав? — намеси се Гуидо Тарази, като дращеше професорски с молив кокетната си брада. — Ако Конгресът не възнамерява да отмени държавните мерки, но — да използвам по-общи изразни средства — след това е направил тъкмо това? Няма ли тогава вашите клиенти да останат без обезщетение?
— Недопустимо е според закона правонарушението да бъде предпазвано от отговорност — помпозно изрече Голдман. — В правния факултет ние учим, че за всяка грешка има съответно наказание.
„Назад към клишетата“ — каза си Труит. Това не бе Даниел Уебстър, който умолява Джон Маршал по делото за колежа Дартмут: „Това, сър, е малък колеж и там са онези, които го обичат“. Това не беше и възрастният, но елегантен бивш президент Джон Куинси Адамс, който спори по дело с главния съдия Тейни. Не беше и Хенри Клей, който си взима енфие от кутията на съдиите, а това увеличава красноречието му.
— Като бивш професор — поде Тарази със самодоволна усмивка, — ви уверявам, че в юридическите факултети се приказват и много празни приказки.
Тарази изчака да затихне тихият кикот в галерията. На масата на ответниците Уонакър и Флахърти също размениха усмивки.
— Независимо от строгостта на решението, ако Конгресът отмени мерките, дори и по невнимание, няма ли да бъдем принудени да следваме предписанията на постановлението?
— Да, но…
— Нека поговорим за небрежността — намеси се съдията Смол със скърцащ глас. — Къде има следи от нея? Къде ще ни посочите факти, доказващи неизпълнението на задълженията от страна на въздушната компания, което е довело до взривяването на самолета?
— Ние твърдим, че причината за катастрофата не е бомба, а пропуск в процедурите по поддръжката — неубедително заяви Голдман.
— Това е твърдение, което следва да се докаже — избоботи главният съдия. — Къде е доказателството? Ако се съди по документите, не може да става и дума за това. В случай че не можете да посочите нещо определено, тази трагична катастрофа е нещастен случай, злополука, за която няма виновен, поне не и такъв, който да застане пред съда.
В галерията Лайза започна да се върти. Приведе се напред и поклати глава. На Труит му бе трудно да я види добре от толкова далече, но му се струваше, че се взира в главния съдия.
Лайза бе като зашеметена. Не бе сигурна, че е чула добре думите на Уитингтън, но някои от тях отекнаха в съзнанието й.
„Трагична катастрофа. Нещастен случай. Злополука.“
Къде бе чула тези думи?
— Възможно е да няма някакво пряко доказателство — каза Голдман. — Но то може да е подсказано от броя на откритите пропуски в поддръжката, установени при проверките на Федералната администрация по въздухоплаване.
„Федерална администрация по въздухоплаване. Спомням си.“
— Не е ли твърде далеч този мост? — запита Хърбс. — Жалбите от общ характер не могат да бъдат свързвани с този случай.
Голдман замълча, раменете му хлътнаха.
— Ние мислим, че този въпрос е от компетенцията на съдебното жури, Ваша Чест — меко изрече той.
Лайза си спомни всичко. Бе стояла с ухо, прилепено до вратата на хотелския апартамент на Макс. Питър Флахърти се хвалеше, че знае как ще звучи окончателното решение на съда.
„Ако се съди по документите, не може да става и дума за това. В случай че не можете да посочите нещо определено, тази трагична катастрофа е нещастен случай, злополука, за която няма виновен, поне не и такъв, който да застане пред съда.“
Как бе възможно главният съдия да повтаря с такава точност думите на адвоката на „Атлантика“? Флахърти все още не бе говорил. Лайза бе запаметила досието по процеса и знаеше, че тези думи ги няма написани там. Главният съдия просто нямаше откъде да ги прочете. „Освен ако…“
Освен ако Флахърти и Уитингтън не бяха разговаряли. Светна червената сигнална лампа. Голдман погледна с примирение, благодари на съдиите и си седна.