Питър Флахърти — главният адвокат на „Атлантика“ — решително се изправи. Бе висок и красив мъж към шейсетте. Като млад бе работил като съдия и имаше колекция от три перодръжки с гъши пера заради това, че се бе явявал като страна във Върховния съд.
— Първо — започна той, — ние сме убедени, че Областният съд е взел правилно решение по трънливия въпрос за катастрофата. Дори и да не е така, в докладите по случая липсва доказателство за проява на небрежност. Нищо, никаква следа!
Сам Труит погледна към галерията. Лайза бе развълнувана. Каквато и да беше причината за вълнението й, трябваше да почака.
— В докладите са приложени много жалби на ищците, че разследванията не са били достатъчно задълбочени — каза Гуендолин Робинс. — Не е била удовлетворена и молбата Джо Дрейтън — шефът по поддръжката, да се яви и да даде свидетелски показания.
— Фирмата осигури пълномощник, който имаше достъп до всички документи. — Флахърти не пропусна възможността да нанесе ответен удар. — Господин Дрейтън се пенсионира и не се яви да свидетелства както пред ищците, така и пред ответниците. „Атлантика“ бе убедена, че неговите показания ще помогнат да се изяснят причините за катастрофата, затова правихме много, но напразни опити да го открием.
„Нима?“ — с горчива ирония си каза Лайза.
Труит се удивляваше на лекотата, с която адвокатът смесваше фактите и измислиците.
„Нито един артист не е в състояние да интерпретира ролята си така свободно, както адвокатът интерпретира истината.“
— Самолетът е катастрофирал поради експлозия в двигател номер две, нали така? — загрижено попита Къртис Бракстън.
Бившият генерал от армията навярно бе единственият сред съдиите, който имаше представа за работата на един двигател.
— Да. Най-вероятно терористите са поставили експлозивите в кожуха на двигателя. Казвам „вероятно“, защото Националната дирекция по безопасност на транспорта не успя да установи категорично причината за катастрофата, а и ищците не откриха причина за инцидента, различна от неочакваните престъпни действия на трета страна.
— Ако на борда не е имало бомба — наруши мълчанието си Труит, — не е ли това доказателство за проява на небрежност?
Флахърти замълча. Добрите адвокати са особено бдителни, когато им зададат хипотетични въпроси. Такъв въпрос неизменно повлича и втори, и трети, а е напълно възможно в края на пътя да ги очакват и плаващи пясъци.
— Не може да се приеме само по себе си.
— Не е ли истина, че не се очаква двигателят да избухне, ако някой не е извършил престъпно деяние и процедурите по проверката са били извършени старателно? — продължи Труит.
— Възможно е причината да е в производителя, да е възникнала още при проектирането — подхвърли нов коз Флахърти. — В такъв случай той, а не превозвачът носи наказателната отговорност.
— Този двигател е бил на повече от двадесет години — не се предаваше Труит. — По време на изпитанията всеки дефект би бил регистриран и щом не е открит, това не е ли проява на небрежност?
— Точно така — самодоволно се усмихна Флахърти, сякаш Труит бе попаднал в собствения си капан. — Но осем месеца по-рано двигателите са били щателно проверени. Нито роторният диск, нито пък друг механизъм или система са показали наличие на повреда. Затова не може да се говори за проява на небрежност, независимо от това дали на борда е имало бомба, или не.
Флахърти очевидно предварително добре се бе подготвил да отговаря на специфични въпроси.
— Авиокомпанията е извършила всичко необходимо. Единствените виновници са терористите. „Атлантика“ е толкова жертва, колкото и всеки един от ищците. Тя не носи отговорност. А сега бих искал да се върна на въпроса за…
— Ако дискът бе намерен — прекъсна го Труит — и металургическите изпитания бяха показали, че дискът не е бил подлаган на проверка и се е разбил не поради взрива на бомба, а поради остаряване на метала, щяхте ли да признаете, че…
— Твърде много „ако“ — намеси се главният съдия с нескрит гняв, но и с ирония.
Труит го изгледа учудено, а останалите съдии се питаха каква е причината шефът им да наруши правилата на протокола и да омаловажи въпроса на един от съдийското братство.
— Независимо от това — Труит насочи отново вниманието си към адвоката на „Атлантика“, — кажете ми, щяхте ли да признаете, че ищците имат право да претендират за проява на небрежност?
— Ако фактите бяха такива, съдия Труит — Флахърти се усмихна самодоволно като играч на покер, който изневиделица вади четири аса, — аз с удоволствие бих разменил мястото си с господин Голдман и ще защитавам ищците.