Лайза заговори още преди Труит да съблече палтото си. Излезе от малката кухня на апартамента с две предварително изстудени чаши току-що приготвено мартини.
— Ще имаш нужда от две. — Тя подаде едната чаша на Труит. — Сам, те са сложили главния съдия в джоба си.
— Естествено. Досега не е имало корпорация, която е ответник по някое дело и той да не я хареса.
— Не става дума за това. Подкупили са го!
— Какво?!
Лайза му разказа как главният съдия бе повторил буквално думите на Флахърти, които бе подслушала в апартамента на Макс.
— Флахърти се хвалеше пред Макс, че знае как ще се развие процесът. Каза дори, че е готов да напише решението на мнозинството. И точно това е направил. Дал е на шефа готовото решение, а той папагалски го повтаря. „Нещастен случай. Злополука.“ Тра-ла-ла.
— Не мога да повярвам.
— Вярно е, Сам. Подкупили са го, за да се застраховат — убедително добави Лайза.
Труит остана безмълвен. Подобно нещо не му се бе случвало. Бе немислимо. Никога в историята на републиката съдия от Върховния съд не бе вземал подкуп.
— Знам, че е нетърпим като трън в гащите — поклати глава той. — Знам, че е надут, суетен и егоист. Но никога не съм си и помислял, че е мошеник. Никога!
— Представи си, Сам, не е ли възможно снимките да не са му били доставени анонимно? Може Шанк или Флахърти да са му ги дали. Ако Уитингтън е казал, че не си на тяхна страна, те са искали на всяка цена да те отстранят от съдебната зала. Снимките са му развързали ръцете.
Сам пресуши мартинито си. Фактите му дойдоха твърде много. В сравнение с другите инстанции на държавното управление Върховният съд почти никога не се бе забърквал в скандал.
— Какво ще правим? — попита Лайза. — Той ще се бори със зъби и нокти срещу нас. Няма да можем да убедим нито Тарази, нито Хъбс, нито Смол. Дори Бракстън и двете съдийки да застанат на наша страна, имаме само четири гласа. Трябва да помислим за Маклеод.
— Не можем да спечелим по този начин.
— По кой начин?
— Като събираме глас по глас. Уитингтън ще разчита на фаворитите си. Трябва да го дискредитирам и да го отстраня.
— През осемнадесетте часа, които остават? Как?
— Коледното празненство не е ли довечера?
— Да, но ти не възнамеряваше да ходиш.
— Допреди пет минути. Ти не участваш ли в скечовете?
— Преди да бъда уволнена трябваше да имитирам Гуендолин Робинс.
— Назначавам те отново. Искам да следиш Уитингтън и да не допуснеш да се изниже към кабинета си по време на представлението.
През прозореца на хотелския си апартамент Шанк гледаше как снегът се сипе и покрива дърветата в парка. Вече цял час слушаше щуротиите на Макс.
— Ти да не си луд? Да се опиташ да убиеш съдия от Върховния съд? Федералните и проклетата тайна полиция ще налетят отгоре ми.
„Защото си безгръбначно лайно.“
— Забрави за това. Кучият син сам ще си отиде. Кажи ми, какво правеше днес Сам Труит в съда? За какъв дявол плащаме на онзи самохвалко Уитингтън?
— Флахърти каза да не се притесняваме.
„Глупак! Само повтаря едно и също.“
— По-добре ще е да се попритесним малко.
Този ден Шанк бе в по-отвратително настроение от обичайното, макар и да преценяваше приключението в Евърглейдс като истински успех. Бе потопил роторния диск, но като видя Труит седнал на стола си с висока облегалка, изпадна в шок. Шанк си бе сложил слънчеви очила и прошарена перука. Беше седнал на последния ред в галерията и бе сменил обичайния си сив костюм с кафяв. Бе видял и Лайза Фримонт да влиза в съдебната зала няколко минути преди десет и да сяда между две мраморни колони.
Какво, по дяволите, правеше и тя там?
Когато видя Сам Труит да минава през плюшената завеса, изръмжа тихо: „Да ти го начукам“ и един преподавател от Джорджия побърза да премести ученика си по-далеч от него. Главният съдия бе обещал на Флахърти, че Труит няма да бъде в съда, а ето го — беше седнал уверено на мястото си в края на редицата.
За кой ли път Шанк си представяше как застрелва Труит право в гърдите и от раната му бликва гейзер от кръв и се разлива върху черната му тога. Още един, който отиваше в историята.
Замисли се и за Тихия океан и за Кацушика Коширо. Той настояваше да го уведоми за решението на съда веднага след като бъде произнесено. Само при мисълта за японския бос тестисите му се свиваха на топка. Всичко зависеше от адвокатите и съдиите и ако Шанк знаеше нещо, то бе, че ако са на едно мнение, става страшно.