Макс се зае да му обяснява каква е ползата за бъдещата победа от умерения риск.
— Изобщо не се занимавай с Труит. Вече сме спечелили делото. За бога! Главният съдия нали е на наша страна. Той има права, власт и заема възможно най-високия пост.
— Той не биваше да допуска Труит в залата. Като видях кучия син, едва не напълних гащите.
Но във въображението си Шанк го виждаше обсипан с куршуми.
— Мога да го застрелям сутринта, докато паркира колата си. — Шанк протегна напред дясната си ръка, сякаш държеше пистолет и се прицелваше. — Бум! Бум! Бум! И от съдията не остава и следа.
— Не! — Макс отново си наля уиски. Навън бе притъмняло. — Флахърти разговаря с Уитингтън след днешното заседание. — Макс тревожно се огледа като че ли някой можеше да го чуе. — Старият му казал да не се безпокои и обещал да унищожи Труит на утрешното заседание.
— За двата милиона долара, които получи, трябва да го изрита.
— А ти престани да се притесняваш и не прави глупости. Само допреди три месеца Труит бе един въшлив професор, а Уитингтън е в съда от двадесет и пет години. Каза, че гласовете ще бъдат шест на три.
— Флахърти те мотае.
— Това пък какво означава?
— Днес погледнах Труит в очите. Не е човек без тежест и авторитет.
32.
Съдията Виктор Смол седеше в скута на главния съдия, клатеше глава и писукаше:
— Съгласен съм с шефа! Съгласен съм с шефа!
Е, да, това не бяха истинските Смол и Уитингтън. Дани Кросбард — дребен сътрудник, бивш гимнастик и редактор на юридическо списание във Вирджиния, имитираше Виктор Смол. Говореше като вентрилоквист, а Бил Танер — преждевременно посивял, бе облякъл огромен костюм, чиито ръкави бяха натъпкани с опаковъчни материали. Той пък представляваше Уитингтън. Двамата стажанти вече се бяха подкрепили с топло яйчено питие, примесено с бърбън, и правеха пародия на факта, че Виктор Смол винаги подкрепя главния съдия, който пък, от своя страна, му дърпа конците и го управлява като марионетка. Тълпата от сътрудници, секретарки, административни помощници и хора от охраната шумеше и се смееше.
— Има твърде много процеси и прекалено много адвокати — боботеше вентрилоквистът. — Адвокатите са се ояли като лешояди по време на библейската чума.
— Адвокати! Лешояди! Чума! — писукаше другият имитатор и клатеше гневно глава.
Лайза хвърли поглед към истинския Уитингтън. Той се насилваше да се усмихва, защото егото му не позволяваше да покаже, че се обижда от сатирата. Нарочно бе закъснял за празненството, след като навярно бе подреждал бюрото си. Искаше да покаже на съдийското братство колко е тежко да бъдеш шеф. Затова беше пропуснал скеча, в който Аарон Питс, един от сътрудниците на Бракстън, имитираше шефа си, облечен в бойскаутска униформа и обкичен с медали. Перчеше се около импровизираната сцена с надут гръден кош и вирната брадичка. Движеше се така, сякаш имаше бодли в гащите.
Главният съдия пристигна точно навреме, за да види как Вик Васкес имитира Сам Труит. Бе облякъл блуза на „Уейк Форест“ и си бе сложил подплънки на раменете. Стоеше приведен над футболна топка заедно с Бил Танър — главния съдия, който викаше: „Ритни я! Ритни я! Давай!“. Вик ритна топката, но вместо да я търкулне към шефа, я метна в собствените си слабини, преви се от болка, а през това време Бил го поучаваше: „Не играй сам, Труит. Запомни, че само отбор може да се справи с работата“.
При тези думи Уитингтън се разсмя.
Скечовете на сътрудниците подхождаха повече за бирарията в приземието, но празненството бе в източната конферентна зала, където имаше розови килими, плюшени завеси и камина, над която висеше портретът на Джон Маршал.
Лайза се приготвяше за първия от двата скеча, в които участваше. Преди да дойде в съда се беше обадила на Грег в болницата в Маями. Гласът му звучеше бодро, каза й, че щели да го изпишат след няколко дни. Развълнува се като разбра, че са намерили диска, и й пожела късмет. Точно това й трябваше най-много. Късмет!
Лайза погледна Сам, който седеше до Гуендолин Робинс, а след това — главния съдия. Уитингтън бе известен с това, че трудно задържа вниманието си върху нещо, а нейната задача беше да не допусне той да хукне изневиделица към кабинета си.