Сцената бе подредена като стаята за почивка на съдиите с девет писоара — намек за времето, когато за една жена е било немислимо да стане съдия. Пред всеки писоар стоеше по един от сътрудниците, с гръб към публиката. Бил Танър подвикна:
— Проверка! Време е да проверя какво има в гащите на братството.
След това мина покрай всеки, като възклицаваше.
— Ах, ах, ах! Гледай ти!
Когато стигна до Лайза, представяща Гуендолин Робинс, се спря и надникна два пъти.
— Гуендолин, ти си точно такъв съдия, какъвто ми е нужен за моя съд.
— Защо, шефе? — изгука Лайза и бавно обърна лице към публиката. — Защото говоря тихо и имам голям…
Всички избухнаха в смях при вида на големия гумен пенис, който стърчеше от панталоните й.
— Дяволски вярно! — Гуендолин Робинс се обърна към Сам, но столът му беше празен. Шумът в залата се усили.
Сам Труит се облегна на плота в стаята на охраната на съда. Дежурната бе нова, а останалите бяха на празненството.
— Извинете — любезно каза Труит и се втренчи в младата жена, която бе забола глава в един брой на списанието „Живот в затвора“.
— Здравейте, сър! — Тя очевидно знаеше, че е съдия, но не можеше да си спомни името му.
— Направих го отново!
— Отново?
— Заключих си кабинета отвън и не мога да вляза.
— Веднага ще ви помогна.
— Не се притеснявайте. — Той влезе при нея, отиде при ключовете и застана така, че да й попречи да вижда кой точно взима.
— Ей сега ще ви го върна.
— Разбира се, сър.
— Няма да се бавя.
— Пропускате тържеството.
— Е, нали ги знаете коледните тържества. Достатъчно е да присъстваш на едно и…
Макар че бе облечена в черно-бял костюм с гарнитура от черно кадифе, Лайза не приличаше на Гуендолин Робинс. Полата се спускаше под коленете й. Бе си сложила запазената марка на Робинс — бяла копринена папийонка, но останалото бе съвършено различно. Естествено, Гуен бе с четиридесет години по-възрастна. От дългогодишното пушене зъбите й бяха пожълтели, клепачите й бяха подпухнали и бе висока само метър и петдесет и пет. Всички я обичаха заради способността й да се присмива сама на себе си и да говори разумно за другите съдии. Щом Лайза излезе на сцената, се разнесе дрезгавият смях на Робинс.
„Добре, Сам. Внимавай. И не ме карай да стоя тук цяла нощ.“
Лайза погледна право към Уитингтън, усмихна се свенливо и преправи глас, за да наподоби контраалта на Гуен, спечелен след много цигари и уиски.
— Вероятно някои от вас се питат какво става зад затворените врати — каза Лайза. — Е, добре, онзи ден шефът ме покани в кабинета си и ме попита дали би могъл да направи нещо за мен, та да бъде работата ми в съда по-плодотворна.
Лайза кимна на Вик Васкес, който беше на сцената, и той включи преносимия касетофон. Разнесе се музика.
— Добре, Клиф — казах аз. — Има едно нещо, което можеш да направиш за мен.
Лайза се плъзна със съблазнителна усмивка право към главния съдия и тихо, почти нечуто затананика с глас, с който би шептял любовник, докато бавно и нежно те докосва.
Уитингтън се размърда в стола си и се изкашля. Освен окуражителното възклицание на Гуен Робинс: „Късмет, мила!“, никой не се обади. Залата бе притихнала. Всички погледи бяха вперени в Лайза, която вървеше по сцената, като извиваше тялото си като змия.
Лайза танцуваше с прелъстителна грация, очите й бяха затворени, а тялото й се движеше в ритъма на музиката. Някои от мъжете подсвирнаха.
— Празненството си е празненство — прогърмя гласът на главния съдия, — но това все още е Върховният съд.
Ръцете на Сам трепереха, докато си нахлузваше хирургическите ръкавици и си мислеше: „Като някой крадец съм. Ако трябваше с това да изкарвам прехраната си, щях да бъда от онези, които оставят шофьорската си книжка на местопрестъплението“.
Той угаси осветлението. Работеше с помощта на фенерче, като най-напред провери чекмеджетата на махагоновото бюро на главния съдия. Не бяха заключени.
„Какво търся? Той не е глупак. И да е взел подкуп, няма да намеря тук номера на банкова сметка в швейцарска банка.“
И все пак можеше да открие нещо. Но не знаеше какво. За съжаление в бюрото не се натъкна на изненади, затова продължи да търси в шкафа с папките. И той бе незаключен. Отвори го и прерови папки с паметни записки, списъци със съдебни решения, списък на предстоящите дела — обичайните документи, нужни за ръководството на деловата работа в съда.