Огледа се — под лъча на фенерчето в стаята играеха призрачни сенки. На стената висеше портрет на Оливър Уендъл Холмс Младши. Стори му се, че се взира в него.
„Съжалявам, Оли, знам, че ти не би направил това… но ти самият си казал, че животът, а не свещеникът ни учи как да се държим.“
Труит прегледа полираната маса и библиотечния шкаф на Абрахам Линкълн. Погледът му най-после се спря на бюфета. Бе пълен със старинни чинии и глинени кани, оловни канчета и една сосиера, за която съдията твърдеше, че била използвана от Доли Медисън, макар че според Труит би могла да бъде и Доли Партън. В едно от чекмеджетата имаше няколко вилици и ножове, които изглеждаха така, като че ли са били използвани, за да се копаят с тях лисичи дупки във Вали Фордж. Труит го затвори и приборите издрънчаха. И изведнъж отвън се разнесе друг звук и той се смръзна.
Застана неподвижно и се заслуша. Ако влезеше главният съдия, с него бе свършено. Представи си как му слагат белезници и го набутват в полицейска кола, докато шефът злорадства. В допълнение към многобройните нарушения на юридическия канон списъкът на углавните му престъпления щеше да включва: създаване на пречки пред правосъдието и престъпно проникване в чужда собственост.
Той угаси фенерчето. Стъпките приближаваха. Някой вървеше с бавни стъпки. Шумът спря, после се чу отново. След още няколко крачки — тишина. Труит разбра, че е някой от полицията на съда. Проверяваше вратите.
„Дали заключих, след като влязох?“
Стъпките спряха пред вратата. Труит чу как бравата се завърта, после вратата изскърца и се отвори. Чу се глас:
— Има ли някой тук?
Сам разпозна гласа на Чък Олсън — млад полицейски служител.
Тялото на Лайза се полюляваше в такт с музиката, бедрата й се извиваха. Другите сътруднички и жените от администрацията се присъединиха към нея. Лайза се питаше дали това е имал предвид главният съдия, когато предложи изпълнение на коледни песни — сега той я гледаше така, сякаш всеки миг можеше да я обвини в оскърбление и обида.
Къде беше Сам?
Внезапно вратата на залата се отвори.
„Благодаря ти, Господи! Готова съм на всичко, за да постигна правосъдие, но не съм предполагала, че ще трябва да умра от срам.“
Влезе Чък Олсън, един от униформените полицейски служители в съда. Изглеждаше разтревожен. Явно бе дошъл по работа, а не като гост на празненството. Беше двадесетгодишен, син на ченге от Балтимор, красив, любезен и срамежлив. Той огледа присъстващите, очевидно търсеше някого. Тя видя как той направи знак с ръка, за да привлече вниманието на главния съдия, но той не го забеляза.
„Олсън охранява кабинетите на съдиите. По дяволите!“
Налагаше се да импровизира. Когато Олсън тръгна към разсеяния Уитингтън, тя застана на края на сцената, за миг продължи да се върти и после грациозно слезе от подиума. Свали сакото си и го захвърли към подвикващите стажанти. Копринената й блуза бе мокра от пот и прилепваше плътно до тялото й. Не носеше сутиен и през тънката материя се виждаха ясно очертанията на зърната на гърдите й.
Бе застанала над Уитингтън. Единствената му възможност да напусне залата бе да я вдигне в ръцете си.
Тя развърза копринената панделка, бавно я свали от яката и я обви около врата на шефа. Гледка, навярно невиждана досега от водачите на нацията. Може би от Джон Кенеди, но не и от Джон Джей.
Внезапно главният съдия се надигна от стола, Лайза се паникьоса и отстъпи назад. Уитингтън спря. Искаше да направи нещо, но не знаеше какво.
— Никога в историята на Върховния съд…
— Сядай, Клиф — изкомандва го Гуен Робинс. — Ако и аз умеех да танцувам така, щях да стана певица на сантиментални песни, но щях да накарам вас, старите рогоносци, да ми плащате за това!
От мястото си под бюрото на главния съдия Труит забеляза нещо. Но какво?
Бе се пъхнал под бюрото, когато Чък влезе в кабинета и включи осветлението. След това Сам чу пукота на уоки-токито му. Олсън съобщи за инцидента така сериозно, сякаш ставаше дума за грабеж на милиони долари.
— Огледай кабинета — разнесе се отговорът — и информирай главния съдия за нарушението.
Точно преди Олсън да угаси лампите, Труит я видя. Цепнатина в гладката повърхност на бюфета. Бе на разстояние около тридесет сантиметра от пода, широка петдесетина сантиметра.