„Трябва да се признае, че Флахърти умее да борави с думите.“
— Съдиите често се увличат при подобна ситуация. Търсят проява на безотговорност там, където тя не съществува. Налагат да се изплатят обезщетения за милиони, когато и няколко хиляди са достатъчни. В този случай Областният съд е постъпил смело като е заел непопулярна, но правилна позиция. Просто са отсъдили, че няма проява на небрежност. Аз подробно проучих материалите по делото, като търсех някакво доказателство, дори и дедуктивно изведено, за да го противопоставя на решението. Не намерих. Следователно дори да се сумират всички данни, които са в полза на ищците, решението на мнозинството е правилно, защото не съществува същински спор именно поради липсата на материални доказателства.
— Съгласен съм! — щастливо извика Сам.
— Изчакай реда си! — просъска Уитингтън. — Изказваме се по старшинство. Не можеш да нарушаваш двестагодишната традиция само защото… — Главният съдия се запъна. — Сам, какво ти става?
— Казах, че споделям вашето мнение, шефе. Истинската причина за катастрофата на полет Шестстотин и четиридесет не е била открита и за съжаление това се е превърнало в задача на ищците.
Всички съдии бяха слисани, а Уитингтън — крайно объркан. Сам Труит се държеше като селския идиот.
„Думите ти са познати, нали, Уитингтън? Смутен си. Чудиш се защо Флахърти не ти е споменал, че сме в една и съща лодка, и си вбесен, че ми е казал за теб. Още има да се чудиш.“
— Дали не ме лъжат ушите ми? — нервно се изсмя Уитингтън. — Младшият съдия е съгласен с мен.
— Пиян ли си? — просъска Бракстън.
— Сам, разочарована съм от теб — каза Гуен Робинс.
— С вас съм, шефе — раболепно увери Труит. — Докато не се докаже проявата на небрежност или наличие на някакъв пропуск, този съд няма друг избор, освен да потвърди присъдата на областния съд.
„Да, шефе, ето ти още едно от остроумията на Флахърти. Струва ми се, че си разтревожен. Каква е причината? Безпокоиш се, че ще трябва да поделиш подкупа с мен?“
— Аз и съдията Труит сме на едно мнение. Осмелявам се да предположа, че е възможно да стигнем до единодушно решение. — Уитингтън се опитваше да прикрие смущението си. — При това положение има ли смисъл да продължаваме дискусията?
— Да — твърдо отсече Гуен Робинс.
— Гуен, ти просто имаш меко сърце. — Труит бръкна в джоба си и извади кутия „Марлборо“. Пъхна една цигара в устата си и се обърна към Бракстън: — Дай ми огънче, Генерале!
— Не можеш да пушиш тук — каза Гуидо Тарази. — Сигурен съм, че знаеш това.
— Сам, какво става? — настоятелно попита Бракстън. — Та ти не пушиш.
Осем чифта изумени очи бяха вторачени в Труит.
„Е, добре. Продължавайте да ме гледате като че ли съм луд!“
— Не е ли лицемерно от наша страна? — Труит измъкна кутия кибрит. — Шефе, вие ще потвърдите. Нали вие написахте решението на мнозинството в полза на производителите на цигари в процеса на Синия кръст?
— За какво говориш? — попита Бракстън. — Сам, няма да те подкрепя.
Труит запали цигарата, вдиша дълбоко и издиша облак бял дим.
— Където има дим, има и огън — загадъчно заяви той.
— Какво искаш да кажеш? — обади се Гуен Робинс.
— Опитвам се да ви покажа какво става, когато съдът е корумпиран. Достатъчен е само един. Само един… — Той насочи показалец към Уитингтън, сякаш искаше да го промуши. — В този съд няма девет скорпиона, а само един. Това е той — спокойно поясни Труит. — Съдията Клифорд Уитингтън е взел подкуп от тютюневите компании, от „Атлантика Еърлайнс“ и кой знае от кого още.
— Исусе Христе! — промърмори под носа си Маклеод.
— Майчице мила! — възкликна Гуен Робинс. — Сам, дай ми една от твоите цигари.
— Върви по дяволите, Сам — намеси се и Бракстън. — Не можеш да обвиняваш човек с висок сан без неоспорими доказателства.
— Божичко! — Виктор Смол бе като пред припадък.
Уитингтън удари с юмрук по масата.
— Лъжи! — изкрещя той. — Дяволски лъжи. Този човек не е на себе си, всички го знаете. Напусна съда доброволно, за да отиде да се лекува. Не трябваше да се връща. Чухте ме вчера как го предупреждавах да не влиза в съдебната зала. Опитах се да му помогна и ето каква е благодарността, която получавам.
— Сам, ако имаш нужда от консултация с психиатър, ще ти помогнем — загрижено каза Гуидо Тарази.
— Той не е с ума си — продължаваше Уитингтън, лицето му почервеня. — Имам доказателства, че има връзка със стажантката си. Ще ви покажа снимките. Той е душевноболен.