— Да имаш връзка с Лайза Фримонт ми се струва напълно нормално — обади се Бракстън. — Но какво ще кажеш за останалото, Сам? Халюцинации ли имаш? И какво изобщо става тук?
— През първия ми ден в съда — спокойно поде Труит, — шефът се опита да ме агитира в полза на тютюневите компании. Още не бяхме прочели досието по делото, а той вече определяше гласовете. Тогава не ми направи кой знае какво впечатление, но сега всичко ми е ясно. Всеки знае, че шефът е изключително любезен със спорещите корпорации, но истината е дяволски по-лоша. Той се продава!
— Добре ще е, ако имаш доказателства за това, Сам! — Бракстън клатеше глава с недоверие.
— Въпросите, които задаваше вчера Уитингтън, бяха взети направо от документите, които са му изпратили адвокатите на „Атлантика Еърлайнс“. Същите бяха и днешните му коментари в началото на днешното заседание. Главният съдия на Съединените щати е маша на убийците на Джери Клайн.
— Какво? — Бракстън подскочи в стола си. Останалите ахнаха. Нямаше да бъдат по-стреснати, ако кристалният полилей се бе стоварил на пода.
— Възможно е той да не е знаел, че те са убили Джери — каза Труит. — Но той също носи отговорност. Той е съобщил на представителите на „Атлантика“ на кого от моите сътрудници е поверено делото. И тъй като не е бил човекът, когото те са искали, те убиха Клайн, за да бъде възложено на друг.
— Това е оскърбление — противеше се Уитингтън. — Всички вие ме познавате. А кой е този човек, този развратник, който се опитва да всява раздори?
— Млъкни, Уитингтън! — нареди Труит. — Още не съм свършил.
Той закрачи покрай дългата маса и се спря пред камината, точно под портрета на Джон Маршал. Всички го следваха с очи.
— Да се решат тези дела бе дяволски трудно, нали? Всички вие прекарахте не една безсънна нощ като се питахте дали постъпвате правилно. Дали става дума за последната молба на затворник, еднообразно и скучно патентно дело или пък за конституционален спор, който ни връща до Основателите, отговорът не е еднозначен! По дяволите, много рядко е еднозначен. Дойдох в този съд, изпълнен с уважение към всичко и към всеки от вас. Знаех, че аз и Гуидо Тарази едва ли ще бъдем на едно мнение, но аз уважавам ума му и честността му. Ние разполагаме с несъвършен закон, прилаган от несъвършени хора, и очакваме да постигнем най-трудното — истината. Ние се проваляме толкова често, колкото често постигаме и успехи, но продължаваме да си вършим работата и излагаме около тази маса различните си възгледи, предубежденията си и предразсъдъците си. Опитваме се да дадем най-доброто от себе си. Всички, с изключение на Уитингтън. Той не се интересува. Той получава нарежданията за действията си от онези, които предлагат най-високата цена, и тръгва с пълна скорост напред. Той е срам за великите юристи, които са били тук преди него, и омаловажава работата на всеки от вас.
Труит се върна до мястото си, отвори куфарчето си и извади осем комплекта фотокопирани документи, които плъзна по масата към другите съдии.
— Ето какво намерих вчера в кабинета на Уитингтън.
— Какво?! — Уитингтън изглеждаше така, сякаш ще получи удар. — Ще накарам охраната да те арестува!
— Това е мнението за „Атлантика“, написано от адвокатите на фирмата, за да бъде представено от главния съдия. Освен че е корумпиран, повърхностен и слаб, той е и плагиатор. — Труит го изгледа тържествуващо. — Всичко свърши, Уитингтън. Ти сам преряза въжето си.
Виковете продължиха повече от час.
Уитингтън отричаше, отричаше и отричаше. Гуидо Тарази, навремето държавен адвокат на Съединените щати, проведе кръстосан разпит, настояваше да получи обяснение за документите, разпитваше за идентификацията на изпращача на факса.
— Какво ще кажеш за това, Клиф? По всичко личи, че факсът е изпратен от офиса на главния адвокат на „Атлантика“.
— Това е явна фалшификация — гърмеше шефът. — Всеки може да препрограмира един факс апарат и после да твърди, че съобщението идва отнякъде си. Не разбирате ли, че това е заговор между адвоката на ищците и Труит, за да ме отстранят от залата?
— Значи никога преди не си виждал този документ?
— Никога!
— А какво ще кажеш за въпросите си при изслушването на страните и изявленията ти тази сутрин? Те са директни цитати.
— Чисто съвпадение. — Очите на Уитингтън подскачаха от един на друг и молеха за подкрепа. Повечето избягваха погледа му. Обзет от безумно желание да обърне нещата в своя полза, той започна да говори като пръскаше слюнки.