„Как бих могъл да се сравнявам с тях?“
Беше един от редките моменти, когато Сам Труит се чувстваше несигурен. Често го описваха като суетен и егоист. Неприятелите му го наричаха интелектуален сноб, откъснат от реалния свят. Но и приятелите, и неприятелите му бяха единодушни, че е блестящ и красноречив. Опонентите му се страхуваха, че ако остане на този пост достатъчно дълго, с времето мнението му ще тежи повече от два или три гласа в Съда. И че ще използва превъзходния си интелект, за да влияе на другите.
Уви! В момента Труит не бе в състояние да убеди и котка да се спусне след мишка. Самочувствието му бе в криза. Люшкаше се по вълните на съмнението в собствените си възможности. Чувстваше се като самозванец, който грози с картините си стените на Лувъра, като грешник пред олтара.
Въпреки че бе висок повече от метър и осемдесет и тежеше стотина кила — той беше бивш атлет и макар и на четиридесет и шест, имаше стегнато тяло — той се чувстваше като джудже сред величествените колони в залата на съда.
Сам Труит още не се бе възстановил от процедурата по утвърждаването му. Парещият сарказъм на личните нападки го бе заварил неподготвен. По Си Ен Ен, преди да започне заседанието на Сенатската комисия по съдебно право, републиканците бяха заявили, че изтеглят своя човек. Болката от нанесените рани още не бе отшумяла. Сети се колко неловко се почувства, когато сенатор Торнтън Блеър от Южна Каролина, говорител на дясноориентираната Фондация за защита на семейните ценности, започна да го пече на шиш.
— И така, ако приемем думите ви, професор Труит — бучеше Блеър и размахваше куп статии на Труит, публикувани в „Харвард Лоу Ривю“, — вие ще назначите хомосексуалисти за учители и ще забраните изучаването на Библията в училище. Ще раздавате презервативи на невинните ни деца и ще отнемете от ръцете на гражданите оръжието. Ще наемете федерални полицаи да защитават привържениците на аборта, но ще оставите лишени от закрила срещу убийства и покушения невинни хора. Така ли е, професоре?
— Това е погрешно тълкуване на възгледите ми. — Труит се потеше под светлината на прожекторите, но външно успя да остане непроницаем и хладен.
— Погрешно, така ли? — изрече сенаторът, като че ли думата бе цинична. — Кога за последен път сте били на черква, професоре?
— Не разбирам какво общо има това? — Труит сякаш се опитваше да се задържи изправен върху камък сред буйно течащите води на някаква река.
— Не съм предполагал, че ще разберете. — Блеър се обърна към председателя на комисията. — При наличието на адвокати, които на брой са повече от бълхите в козината на остаряло куче, човек би предположил, че президентът ще намери някой, който чете Светото писание поне в неделя сутрин.
Писмата, които получаваше в Кеймбридж, бяха изпълнени с омраза, която го шокираше. Протестиращите бълваха нападки и обиди. Наричаха го ляво ориентиран представител на Американския съюз за граждански свободи и почитател на порнографията, който предпочита да се грижи за отрепки и престъпници, вместо за семействата и заетостта на хората.
Въпреки цялата тази врява Сенатът го одобри и ако резултатът от петдесет и три гласа в негова подкрепа срещу четиридесет и седем против не бе доказателство за доверието към него, то всичко губеше значението си. Бе назначен пожизнено или — изразено с думите на конституцията — докато има добро поведение. С главно „П“.
Сам Труит възнамеряваше да води живот за пример, за да не привлича вниманието на Фондацията за защита на семейните ценности. Членовете й го бяха взели на мушка и се бяха зарекли да изготвят петиция още при първото му провинение. В миналото си той имаше една-единствена грешка, отбелязана от ЦРУ по време на разследването, което проведоха, когато бе включен в президентския списък с претенденти за мястото. Преди десет години една студентка по право — Трейси, бе подала оплакване за сексуален тормоз срещу него, след като бе спал с нея. Независимо от това той й бе поставил заслужената оценка на изпита по конституционно право. Бе останал верен на академичните добродетели, макар и да бе погазил брачната клетва.
Трейси обаче бе решила, че не е изпълнил своята част от сделката. Всъщност тя бе тази, която го прелъсти, но той бе престъпил университетските закони. Глупак! С главно „Г“! И не бе проумял колко глупаво бе постъпил, докато един ден жена му Кони не заяви с ледената си усмивка: