Вече можеха да бъдат заедно. Да направят план за целия си живот. Но откъде да започнат? Не можеше да се отърси от събитията, преживени тази сутрин.
„Невероятно! Главният съдия напусна.“
Отвори вратата на кабинета и в първия момент не разбра нищо.
Плакатът на Тасмания бе съдран на две и лежеше до стола й. Сутиенът й се въргаляше на пода, срязан между чашките. До библиотеката откри едно копче, после мерна още две.
Проумя ужасната истина и затича по коридора и надолу по стълбите. Влезе в офиса на охраната, пъхна глава и стъписа всички с настояването си веднага да разбере дали някой е виждал Лайза. Никой. Затича по друг коридор и едва не повали Чък Олсън, младия полицай, който тъкмо влизаше в асансьора. И той не я бе виждал.
— И вие ли бързате? — чу се глас отвътре. Това бе Харолд Франклин — осемдесетгодишният оператор, който, според легендата, бил на годините на сградата. — Онзи човек с вашата сътрудничка също бързаше като луд.
— Кога? Къде?
— Само преди минута ги оставих долу в гаража.
Труит погледна асансьора, отказа се и побягна по стълбите. Излезе от задния вход на сградата. Бе студено и слънчево, канавките бяха пълни с посивяващ сняг. Труит можеше да види дъха си в студения въздух. Тръгна към гаража зад съда. Стигна до рампата точно когато две коли приближиха вратата. Сивата тойота на Лайза бе спряла на изхода в очакване да се вдигне механичната бариера, а Вик Васкес с престарялата си таратайка бе спрял на входа и се опитваше да пъхне картата си в автомата, като едновременно с това със свободната си ръка пъхаше в устата си парче пица. Труит хукна към колата на Лайза точно когато тя бавно потегляше. Видя ужасеното й лице и силуета на мъж, седнал на задната седалка, с ръка, обвита около врата й. Мъжът гледаше вдясно, сякаш се оглеждаше в прииждащите коли.
— Вън! — изкрещя Сам на Васкес, който промърмори нещо неразбираемо.
Труит отвори вратата със замах и измъкна сътрудника си от колата. Пицата падна на земята. Труит се вмъкна вътре и включи на задна предавка.
— Имаш ли клетъчен телефон?
— С моята заплата?
— Извикай полицията! — изкрещя Сам и потегли.
— Какво да им кажа? — попита Васкес, но Труит вече бе изчезнал.
Забеляза тойотата да завива надясно по Индипендънс авеню. Настъпи газта, изчака двигателят да форсира и полетя след тях. Задмина някакъв автобус, който приличаше на тролей. След като зави по „Индипендънс“ и пое на запад, загуби от поглед тойотата. Молеше се само да не са завили по някоя друга улица.
Мина край Капитолия от дясната му страна, после покрай музеите и накрая видя колата на Лайза спряла до светофара на Шеста улица. Бе само една пресечка зад нея и безумно се оглеждаше за полицай, за приятел, за някой, който би могъл да му помогне. Зачуди се дали да не слезе от колата и да се затича към тойотата, но ако светнеше зелено…
Светлината се смени и тойотата префуча през кръстовището.
— Можеше да бъде съвсем лесно — говореше Шанк. — Всичко, което трябваше да направиш, бе да играеш честно и сега нямаше да ядеш тези лайна.
Минаваха по моста през Потомак в посока към Вирджиния. Лайза бе облякла шлифера си върху съдраните си дрехи, бе включила на максимална степен отоплението на колата и вече се потеше.
— Да играя честно? С теб? С Макс и с хората, които убиха Тони?
— Имам новина за теб, Лайза. Ти и Тони скоро ще бъдете заедно.
В огледалото за обратно виждане тя забеляза бялата кола на Вик — позна я по ръждясалия покрив. Бе я видяла зад тях още на Индипендънс авеню и бе спряла на светофара, въпреки че още светеше жълто, а Шанк й крещеше да тръгва.
— Ако искаш да ни спре някой полицай, нямам нищо против.
Все още имаше шанс. Сам идваше да я спаси.
Сам Труит последва тойотата по моста и Вашингтон Мемориал Паркуей. Бе решил да ги настигне и да изблъска колата от пътя, но какво би постигнал? Само щеше да нарани Лайза. Или Шанк щеше да я убие пред очите му.
Все още обмисляше какво може да направи, когато тойотата пое към отклонението за Националното летище. Труит пресече две ленти, за да ги последва.
След няколко минути почти ги загуби. На път към терминала тойотата внезапно зави по обиколния път. Заклещен в лентата си, Сам не можеше да завие и се отклони чак на пресечката, зави в обратна посока точно срещу летящите към него коли и предизвика цял хор от клаксони. Провери добре, но тойотата не се виждаше.