Като проклинаше, той удари с юмрук волана. Беше отчаян. Къде бяха?
Шанк посочи триметровата ограда с опъната остра тел отгоре и Лайза зави към входа. Огромното здание зад портала се простираше сякаш върху цели километри площ. Виждаше се емблемата на компанията, началната буква „А“ беше с крила: „Атлантика Еърлайнс“. Хангар и сервиз за двигатели. Вход само за служители.
Спряха пред павилиончето на охраната, в което върху висок стол седеше отегчен служител. Шанк махна на мъжа, който го позна и натисна бутона, отварящ портала. Влязоха на паркинга и спряха близо до вратата на масивното здание.
Един работник с каска караше открито камионче, което наричаха влекач. Лайза помисли дали да не извика и да побегне, но влекачът изчезна, а те двамата влязоха в хангара. Шанк си окачи опознавателната значка и я поведе навътре.
На едната страна имаше няколко самолета с демонтирани части. На другата страна от тавана висяха огромни двигатели, окачени на релси или кранове. Приличаха на механични части на големи мускули.
Работници управляваха електрокари и пренасяха из хангара сандъци с резервни части. Шумът и бръмченето на двигателите отекваха навсякъде.
„Мога да побягна, но докъде ще стигна? Мога да викам, но кой ще ме чуе?“
— Опитай се да направиш нещо и си мъртва. — Шанк сякаш четеше мислите й.
Излязоха от хангара и минаха покрай пететажно бетонно здание. Зад стените се чуваше приглушен шум. Върху табелката пишеше: „Опасно! Кабина за изпитания!“. Предупредителна червена светлина премигваше в знак, че двигателят вътре е пуснат на пълни обороти.
Точно след кафенето за служителите и работниците спряха пред врата с надпис: „Вход само за служители на администрацията“. Шанк извади ключ и отвори. Пристъпиха в несъвместима с другата обстановка чакалня, която приличаше на залата на VIP на летището. Лайза видя кожени столове, голям телевизионен екран и… Макс Уонакър.
Труит за малко не го пропусна. Оглеждаше се за тойотата и едва не пропусна означението. Беше попаднал на индустриалната улица със складове, магазини за части и служби за сервизна дейност. Доставчици, поправка на двигатели, спедитори. И накрая — табелата на „Атлантика Еърлайнс“.
Труит се отправи към павилиончето на охраната, където чакаше униформен мъж.
— Аз съм с господин Шейкениън. — Труит свали прозореца си.
Човекът от охраната бе стъписан.
— Не влезе ли Шанк преди малко? — попита Сам, сякаш двамата бяха големи приятели. — Шанк с една жена в тойота.
— Да, преди две-три минути, но не каза нищо за вас.
— Трябваше да се движа точно зад него, но движението ме забави.
— Аха. Сега ще му се обадя.
Човекът от охраната влезе в павилиончето и набра телефонния номер. Труит настъпи педала на газта, почака миг остарелият двигател да набере мощност и рязко тръгна напред като счупи бариерата.
Държеше чаша — явно не първата за деня.
— Лайза! Какво… какво прави тя тук?! — обърна се той към Шанк. — Мислех, че ще я освободим от всичко това. Не ти ли казах…
— Макс, ти си една нещастна торба с лайна. Заради нея сме тук. Намерила е диска.
— Не ми пука! — Макс бе изтощен и сразен. — Вече не ми пука.
— Какво става, Макси? — изсмя се Шанк. — Чувстваш се изхабен? Кризата на средната възраст… или на края на живота? Защото ако загубим делото, ти ще…
— Ние загубихме. Вече загубихме.
Лайза го погледна с молещи очи.
„Моля те, Макс, каквото и да знаеш, не го казвай!“
— Гласували са тази сутрин — поясни Макс. — Осем на нула. Труит ще пише решението.
— Откъде разбра това, по дяволите?
— Един от сътрудниците на Уитингтън чул, после му съобщил. Уитингтън пък се обадил на Флахърти, за да му каже, че съжалява.
— Осем? — повтори невярващо Шанк и се обърна към Лайза. — Лъжлива кучка!
И я зашлеви през лицето. Тя залитна. Очите й се напълниха със сълзи. Върху бузата й се появи червена следа от кокалчетата на грубата ръка на Шанк.
— Не я докосвай! — изкрещя Макс.
Шанк преметна ръка през врата на Лайза и я притисна. Тя изохка.
— Пусни я! — настояваше Макс.
— Да ти го начукам!
Куршумът се заби в кожения стол. Шанк замръзна на мястото си, пусна Лайза и се обърна. С треперещи ръце Макс бе насочил към него деветмилиметров пистолет.
— Ако я нараниш, ще те убия. — Гласът на Макс трепереше.