Шанк се задави от смях.
— Глупаво копеле! Какво мислиш, че ще направи Коширо? Ние и двамата сме мъртъвци.
— Ще поговоря с него — каза Макс.
— Не можеш да го убедиш да те пусне. Можеш да се откупиш, но нямаш двеста милиона долара.
— Няма смисъл да измъчваме Лайза. Нека си върви.
— Зарежи това. Заради нея сме тук. Ще я убия!
— Ще те застрелям. — Макс отново насочи пистолета с треперещите си ръце.
Шанк сви устни в противна усмивка.
— Ти не си убиец, Макс. Ако беше, нямаше да съм ти нужен. — Той пристъпи към него.
Макс отстъпи.
— Застреляй го, Макс — молеше Лайза. — Застреляй го, иначе ще убие и двама ни.
— За някои хора това е лесно. — Шанк гледаше Макс в очите. — За други е напълно невъзможно. Те не могат да убият нахапано от бълхи куче или кон със счупен крак, да не говорим пък за човешко същество.
— Ти не влизаш в това число — викна Лайза. — Стреляй, Макс!
— Не мърдай! — Дулото на пистолета се въртеше в кръгчета.
— Не. Ти спри. Дай ми пистолета, Макс.
— Няма.
Шанк го приближаваше. Бяха само на няколко крачки един от друг. Макс се опита да уравновеси оръжието като го хвана с две ръце. Показалецът му бе върху спусъка. Изведнъж се разнесе внезапен звън и Макс се стресна. Оръжието подскочи в ръцете му, чу се изстрел и на стената се появи дупка. Преди да се опомни, Шанк измъкна пистолета от ръката му и го удари с дръжката по темето. Макс се строполи на пода.
Телефонът отново иззвъня. Шанк измъкна клетъчен телефон от джоба си и изръмжа. Погледна Лайза, която бе коленичила до Макс и държеше ръката му.
— Тук?! — възкликна Шанк. — Той е тук?
— Имаш и друг ангел пазител, Лайза. — Шанк затвори телефона. — Да се надяваме, че не е свършен човек като стария Макс.
Макс се мъчеше да се изправи. Държеше с две ръце главата си, а между пръстите му се процеждаше кръв.
— Ранен е — каза Лайза. — Има нужда от помощ.
Шанк насочи пистолета към гърдите на Макс и натисна спусъка. Куршумът отхвърли Макс чак до стената.
Кръвта бликна върху Лайза. Тя извика, а Макс се свлече на пода.
— Вече няма нужда от помощ — каза Шанк.
Труит се бе привел зад един стоманен оранжев стелаж, върху който бяха поставени части от двигател. Униформени от охраната бързаха след него из голямата сграда, говореха по клетъчните си телефони или по уоки-токи, надничаха под брезенти, катереха се по дървени сандъци и си подвикваха. Преследването на нарушител бе вълнуващо прекъсване на скучната им работа.
Трябваше да намери Лайза, трябваше да се сети къде би могъл да е Шанк. Как? Хангарът и складът бяха по-големи от жилищен блок. Имаше широки открити пространства с голям брой стаи и лабиринт от коридори. В огромното здание бяха разположени по-малки сгради. Можеха да бъдат навсякъде.
От прикритието си той видя как най-едрият от охраната дава заповеди на подчинените си. Те бързо се разпръснаха. Едрият мъж набра някакъв номер по клетъчния си телефон и заговори, като едновременно с това бързо се придвижваше между платформи със самолетни двигатели, роторните дискове, турбини и компресори, които приличаха на скелети. Труит го следваше на известно разстояние, привел глава. Криеше се между рафтове с тръби и маркучи.
Мъжът от охраната спря пред врата с надпис: „Вход само за администрацията“. Вратата се отвори и се показа един мъж.
Шанк!
Човекът от охраната непрестанно кимаше, сякаш приемаше заповеди.
— Да, сър! — каза той накрая.
След това вратата се затвори и той се отдалечи.
— Както разбирам — каза Шанк, — между любовниците е имало кавга.
Той извади пълнителя, избърса отпечатъците си от пистолета и го метна към Лайза. Тя го блъсна, а после го хвана.
Мигновено разбра какво е направила и го пусна на земята. Шанк го взе и хванал пълнителя с носна кърпичка, го постави отново.
— Вероятно ти е писнало от физическото насилие на Макс. Утре лицето ти ще е посиняло… ако въобще има утре. Значи застреля милия Макс и остави отпечатъците си върху пистолета. Сега остава само един въпрос. Какво да правя с теб?
Стресна ги ужасяващ удар от стомана върху бетон.
— Какво беше това? — Шанк отиде и отвори.
Разтрошеният двигател лежеше на пет-шест метра от вратата. Шанк приближи пръв.
Сам Труит погледна надолу от стоманения мост близо до тавана на разстояние шест етажа от бетонния под и изпълзя до придвижващия кабел. Бе използвал електротелфер, за да повдигне двигателя на четири метра и половина във въздуха, след това освободи хващача и го пусна. Изчака да види лицето на Лайза на вратата на чакалнята, след това натисна прекъсвача на моста и остави стоманеният кабел да се спусне към пода. Краката му бяха стъпили върху огромната кука в края на кабела, на която преди малко висеше двигателят. Сам се плъзна надолу заедно с куката. Кабелът стигна почти до пода и куката се разлюля като грамадно махало.