— Лайза! — извика Сам.
Погледите на всички се насочиха към него. Лайза затича към Сам. Шанк вдигна пистолета, но го гледаха петдесетина работници и той изруга и свали оръжието.
Колкото по-близо стигаха до пода кабелът и куката, толкова по-голяма скорост набираха. Сам се държеше с едната си ръка за куката, а другата протегна към Лайза, която подскочи към него. Успя да я хване. Кабелът продължаваше движението си по улея из огромното здание. Шанк и хората от охраната ги последваха.
Кабелът забави ход.
— Трябва да скочим! — извика Труит. — Сега!
Скочиха на твърдия под и едва се удържаха на крака.
— Хайде! — Труит я хвана за ръката и побягнаха заедно към един портал с червена сигнална светлина.
Труит едва изблъска невероятно тежката врата. След миг се озоваха в правоъгълно вътрешно здание — кабина за изпитания на двигатели, със стени, дебели метър и излети от бетон. Беше високо колкото пететажна сграда.
Върху повдигната на около десет метра платформа един механик наместваше маркуча за зареждане с гориво на грамаден двигател на „ДС-10“, който пък висеше на стоманена рамка, захваната за тавана. Тръба за отвеждане на изгорелите газове водеше от задния край на двигателя до външната стена и излизаше извън зданието.
— Хей! — извика механикът. — За бога! Каним се да стартираме двигателя. Не можете да стоите тук.
Мъжът размаха ръка към прозореца на контролната кула, от която над платформата се издигаше друга, по-малка платформа. Вътре двама мъже седяха пред компютри.
— Нагоре! — извика Труит и поведе Лайза към стоманените стълби, които водеха към малката платформа.
Зад тях тежката врата се отвори и Шанк изкрещя:
— Не мърдай!
Труит избута Лайза нагоре по стълбата и се обърна. Няколко стъпала по-надолу Шанк бе закрепил пистолета върху перилата и се целеше право в сърцето му.
— Не мърдай, задник такъв!
Труит не помръдна, но Лайза стигна платформата и влезе в контролната кула.
— Какво смяташ да правиш, Шанк? — попита Труит и посочи с ръка контролната зала. — Ще застреляш съдия от Върховния съд пред свидетели?
Тримата мъже — механикът и двамата други зад компютрите — наблюдаваха сцената със зяпнала уста.
Вратата зад Шанк се отвори и влязоха двама мъже от охраната.
— Махнете се оттук! — извика им Шанк. — Ще се оправя сам.
Мъжете послушно затвориха тежката врата.
— И вие, момчета! — Той махна към контролната стая. — Изчезвайте! Веднага!
Мъжете се спуснаха по стълбата и излязоха от кабината за изпитания. Лайза остана в контролната зала, а Труит стоеше на стълбите на около четири метра над Шанк, който продължаваше да държи пистолета си насочен в гърдите му.
— Сега сме само тримата — каза Шанк и присви око, за да се прицели.
„Безстрашният мъж е всевластен.“
Труит се хвана за перилата и скочи към Шанк. Първият изстрел рикошира в перилата и за малко не го улучи. Труит връхлетя върху Шанк и го събори на пода, но не успя да избие пистолета от ръката му. Телата им се сплетоха и се търкулнаха по пода. Те проклинаха, сумтяха и се бореха. Когато спряха, Труит бе върху Шанк, но той го удари с пистолета в слепоочието, точно над ухото.
Отново се завъртяха. Труит сграбчи дясната китка на Шанк и насочи пистолета нагоре. Разнесоха се още два изстрела, после Труит успя да избие пистолета от ръката на Шанк. Оръжието полетя и се спря в средата на пода в огромното хале, точно пред платформата, която носеше окачения двигател.
Двамата мъже се изправиха. Шанк се спусна към пистолета, но Труит го нападна. Обви го с ръце и блъсна краката му, точно както учеха треньорите. Паднаха на пода с преплетени ръце и крака. Всеки се мъчеше да удари с лакът другия, но си разменяха къси, неефективни удари.
Макар и пристегнат от ръцете на Труит, Шанк посегна да извади окото му с палец и го заслепи за миг. Сам примигна няколко пъти и отпусна хватката си. Двамата отново се заудряха. Труит не можеше да вижда и затова удряше напосоки. Първият удар бе в челото на Шанк, вторият — по скулата, а третият се заби право в стомаха му.