„Един за Джери, един за Грег и един за мен.“
Шанк отвърна с два удара, нанесени с дясната ръка. Труит отблъсна ударите с ръцете си, но остана незащитен. Шанк замахна отдолу и го удари по гърлото. Това го остави без дъх, а Шанк го срита в слабините. Труит се сви от болка.
Шанк го ритна три пъти в ребрата и два пъти в главата. Внезапно светът посивя и Труит имаше чувството, че плува под вода. Шанк бръкна в джоба си, извади белезници и го закопча за стоманените перила на стълбите.
Лайза бе обезумяла.
Докато Шанк и Труит се биеха, тя телефонира в полицията от контролната зала. Щяха да дойдат, но беше твърде късно. Обзета от ярост, тя се оглеждаше за някакво оръжие.
Нищо!
Накрая очите й се спряха върху контролния панел. Имаше уреди за измерване на отработените газове, въздушното налягане и опростена версия на онова, което бе виждала на контролното табло в кабината на Тони — бутон за запалване и стартиране на двигателя. Беше го виждала как проверява инструкциите и сега се мъчеше да си спомни какво бе направил, за да включи двигателя.
„Тони, помогни ми!“
Труит смътно усещаше нечие присъствие. Съзнанието му се оттегли в спокойствието на дълбокия океан. Шанк стоеше над него и дишаше тежко. Лицето му бе червено, а от носа му капеше кръв. Той ритна още веднъж Труит и изсъска:
— Ще те убия, съдия. Ще убия първо теб, а после и малката ти приятелка. — Той вдигна глава към контролната зала и извика: — Идвам и за теб, слънчице!
Накуцвайки, Шанк отиде до средата на залата, където лежеше пистолетът му. Двигателят висеше точно над него.
Лайза си представяше Тони пред контролното табло. Спомняше си, че я бе погледнал и се бе усмихнал дяволито.
— Лесно е като едно, две, три — бе й казал. — Клапата за горивото, стартер, запалване.
Тя погледна панела. Всичко бе ясно обозначено. Отвори клапана за горивото, отстрани предпазващата червена капачка на стартера и натисна бутона му отдолу, след това натисна бутона за запалване. През прозореца видя как Шанк се навежда и взима пистолета си. Погледна включения двигател.
Шанк притисна ноздрите си, за да спре кръвта, вдигна глава и присви очи, изненадан, че роторният диск е започнал да се върти, а турбината — да вие.
Лайза изви лоста напред колкото можа, за да захрани двигателя с гориво. Отвън тръбата за горивото сякаш оживя, двигателят ръмжеше като сърдит бог. Долу Шанк се поколеба за миг, след това проумя какво става, завъртя се и побягна към вратата. Направи две крачки, но обувките му бяха с гьонени подметки и той се подхлъзна на бетонния под. Падна на колене и покри ушите си с ръце, за да не чува страховития шум.
С червена линия на пода бе маркирана опасната зона — полукръгла, подобна на маркировката на баскетболно игрище. Тя се простираше на разстояние от дванадесет метра от предната страна на двигателя.
Шанк беше вътре. В опасната зона!
Беше на метър и половина зад линията, когато мощност от четиридесет хиляди конски сили го повдигна от пода. Той викаше нещо, но дори и той самият не можеше да го чуе. Известно време остана неподвижен във въздуха като космонавт в безтегловност.
А Труит на пода се присви от болка, защото шумът направо разкъсваше тъпанчетата му. Бе засмукан от мощната струя, краката му се отделиха от пода, но той бе хванат здраво с белезниците за перилата. Тялото му застана във водоравно положение, раменните му сухожилия се опънаха до крайност.
Шанк плуваше по гръб над бетонния под, ръцете му се мятаха, започна да се върти и тялото му. Двигателят достигна пълната си мощност и грохотът му разтърси сградата, като че ли имаше земетресение. Шанк се издигна още по-високо. Последното нещо, което видя, бе синьото декемврийско небе, което се разкриваше над него от тавана, който се разтваряше към небесата. Бе засмукан и попадна сред перките на диска, които, както и самият диск, бяха изработени от невероятно твърда титаниева сплав. Шанк се завъртя в посока на движението на часовниковата стрелка.
Първи в перките попаднаха пръстите на протегнатите му напред ръце и бяха нарязани на тънки парчета. Мощното всмукване поднесе тялото му към въртящия се диск, който вече бе изял дланите му, после китките, после раменете — и после главата му, която разбиваше на все по-малки парчета и неумолимо поглъщаше.