— Щатът не може да отменя правото за еднакво правосъдие върху основата на финансовото състояние на личността — каза Гуен Робинс и се обърна към Труит. — Статията на Сам в „Харвард Лоу Ривю“ от 1994 година може да ни послужи като образец за решението. Пред нас е жена, толкова бедна, че дори не може да заплати за написването на иска и по този начин не може да протестира срещу отнемането на родителските й права.
Главният съдия Гуидо Тарази изви глава и кимна на Бракстън.
— Съгласен съм — каза Бракстън. — Много малко от последствията на съдебните решения са по-тежки от прекъсването на семейните връзки.
— Законът на Мисисипи — намеси се Дебора Каплан, като се покашля — дава несправедливо предимство на страната с по-добри финансови възможности — обикновено на мъжа. Ако бащата загуби делото, той може да плати за иск и да обжалва. Няма обаче основание да се отнема правото на майката да апелира само защото е бедна!
— Докъде ще ни доведе това? — попита Виктор Смол. — Кой ще има правото на безплатен иск? Собствениците на недвижими имоти, съдени за пресрочени ипотеки? Хора, чиято собственост е отчуждена за обществена полза? Те също считат правата си за важни.
— Те не попадат в същата група — обади се Труит, който бе излязъл от своята замечтаност и прелистваше приготвения преди време от Лайза доклад за това дело. — Прекъсването на връзките между детето и родителите е непоправимо разрушаване на семейните отношения. Правото на достъп до съда е едно от основните, съгласно Конституцията.
— Не намирам подобно право в Конституцията — каза Пауел Маклеод.
— Конституцията се тълкува от нас — изстреля отговора си Труит.
— Добре — каза Тарази. — Вече два пъти се връщаме на този въпрос и не смятам, че някой ще промени становището си. Нека да гласуваме.
Само след миг шефът получи резултата от пет на четири в полза на бедната майка.
— Сам, с теб сме на едно мнение — каза Тарази. — Искаш ли да нахвърляш решението?
— Разбира се — отвърна той с нежелание. Беше преуспял в писането на решения. Думите му щяха да останат в историята, но той беше самотен. Искаше да получи още нещо от живота, нещо различно от преклонението към юридическата му находчивост.
Труит живееше в апартамент под наем. Вечеряше с готова храна, застанал до кухненския плот, и гледаше Си Ен Ен. Разводът още не бе приключил, но условията бяха договорени. Кони щеше да получи градската къща, мебелировката, половината от спестяванията им и половината от заплатата му. Той получи Сопчопи и имаше усещането, че се е справил добре. Но бе по-самотен от всякога, защото за първи път беше разбрал какво означава да обичаш, да бъдеш обичан, и… да изгубиш всичко.
Съдиите се канеха да преминат към делото за правата на затворниците. На вратата се почука. По навик Труит се изправи, но бързо си седна, когато Антон Капрето стана от стола си. Капрето бе бивш губернатор на Ню Йорк и сега заемаше мястото на младшия съдия.
Капрето се върна и подаде на Труит бележка от секретарката му Ели: „Моля, елате в кабинета си, преди да отидете на обяд“.
— Какво има, Ели? — попита той.
— Помислих си, че ще поискате да видите това колкото се може по-скоро. — Тя му подаде голям плик, облепен с чуждестранни цветни пощенски марки.
Щемпелът бе от Лаунсестън, Тасмания.
Сам влезе в кабинета си, свали сакото си и затвори вратата. Пое си дълбоко дъх и отвори плика. Извади бележка, написана на ръка, и втори, по-малък плик.
Бележката гласеше:
Мили Сам,
Тук е по-красиво, отколкото очаквах, но ти много ми липсваш. Всеки ден сядам до водопада, гледам дъгата и мисля само за теб. Съжалявам, че си тръгнах по този начин, но така бе най-добре. Не исках да се изправям пред съда и да отговарям на въпроси. Не исках и да си тръгвам преди следствието да определи убийството като справедливо. Не исках таблоидите да раздухват историята за женения съдия от Върховния съд, който има връзка със своя адвокат сътрудник. Щяха да открият и миналото ми. Мръсните ризи щяха да попаднат на първите страници на всички вестници. „Съдията и стриптийзьорката“. Щях да те съсипя, Сам.
Ако си ми сърдит, ако ме мразиш, че те оставих така, моля те, опитай се да ме разбереш. Аз те разбирам. Обичам те.
Той отвори другия плик и извади самолетни билети и снимка на водопада. Билетите бяха издадени на името на Скрап Труит.
От Вашингтон до Лос Анджелис и оттам до Сидни. От Сидни до Лаунсестън.