— Защото този съд задължава подсъдимия да не свидетелства срещу себе си.
— Абсурдно решение! — извика Уитингтън. — Ако зависеше от мен, бих го отменил.
Вратата се отвори и надникна човек в синята униформа на охраната на съда — навярно бе привлечен от шума, вдигнат от съдията Уитингтън. Видя кои са и си излезе.
Главният съдия снижи глас и се приближи до Труит, сякаш възнамеряваше да сподели голяма тайна.
— Сам, запознат ли си с делото за тютюна, което предстои да разглеждаме?
— Още не съм привършил докладите, но знам, че Синият кръст обвинява производителите на цигари, че подправят данните за нивото на никотина и така пушачите се пристрастяват.
— Това е едната страна. Просто една от модерните тенденции хората да обвиняват големите фирми за собствените си слабости. Щом някой иска да пуши, нима законът ще го спре?
— Не в това е същността — Синият кръст иска връщане на медицински разноски въз основата на…
— Наречи го както искаш, но това е още един пример за използването на съда като средство за промяна на социалната политика. Ти не си предразположен да гласуваш в полза на ищеца, нали?
Въпросът го стресна.
— Аз не съм предразположен към никоя от страните, преди да довърша докладите и да изслушам и двете страни.
— Не ставай прекалено добродетелен. — Главният съдия се покашля. — Всички ние, по един или друг начин, сме предразположени и много рядко вървим срещу собствените си пристрастия. Надявах се, че ще мога да разчитам на теб в това дело.
„Така значи. Добре обмислена сделка, типична и за конгресмените в кулоарите. Толкова значи за светостта на храма!“
— Не се опитвате да ми повлияете, нали?
— Опитвам се да разбера позицията ти, но имам чувството, че двамата с теб ще имаме разногласия почти по всичко — каза Уитингтън. — От твоите писания мога да отсъдя, че ще се ориентираш в полза на ищеца.
— Само когато фактите и законът са на негова страна — отвърна Труит.
— Законът е такъв, какъвто кажем, че е — лукаво се усмихна шефът. — А фактите могат да бъдат интерпретирани така, както ние пожелаем. Сам, нека не започваме с кавга. Ще сваля картите на масата. — Главният съдия помълча. Изучаваше Труит. — Предполагам, се досещаш, че ще се противопоставя на мнението ти.
Труит предпочете да си замълчи и призова наум на помощ Петата поправка.
— И ще го направя. Сигурно смяташ, че действията ми са продиктувани от политически причини, но грешиш. В момента съдът е разделен на лагери. Дяволски трудно е да се постигне консенсус. Има твърде много и твърде различни мнения, твърде много гледни точки, които си съвпадат, но са на различна основа, твърде много несъгласия.
— „Девет скорпиона в една бутилка“ — така Оливър Холмс описва Върховния съд.
— В Съда имаме мишки, мушици и навярно поне един истински задник.
— Вие от кои сте, шефе?
Лицето на Уитингтън замръзна за миг. След това той сухо се изсмя, сякаш се чу пукотът на цепеници в огъня.
— Аз съм старият лъв, царят на джунглата. А ти кой си, Сам? Кажи ми защо си тук, но не ми говори глупости и не ми казвай, че служиш на страната си. Знам, че си се блъскал денонощно, за да получиш това назначение.
— Само една забележка. Бих искал след петдесет или след сто години учените да четат изявленията ми и да казват: „По дяволите! Бил е прав, прозрял е истината преди другите“.
— Както и предполагах, ти искаш да си звезда. Това те прави опасен, защото най-бързият начин да те забележат, е да игнорираш прецедента и да поемеш по свой път.
— Уважавам миналото, но не съм неотменимо свързан с него. Правосъдието трябва да признае, че законите се променят заедно с обществото. Всички велики съдии, включително и Холмс, са го признавали.
Шефът погледна към мраморния фриз, където бе изобразено Божественото вдъхновение, заобиколено от Мъдростта и Истината.
— Когато Теди Рузвелт най-накрая го е назначил, великият опозиционер е бил на шестдесет и една, с петнадесет години по-възрастен от теб. Участвал е в Гражданската война, бил е адвокат, съдия и професор в Масачузетс и вече е бил автор на повече от сто „Мнения на мнозинството“4.
— Бил е най-изтъкнатият юрист в страната. Бил е кален от опита си и — уверявам те, когато е преподавал в Харвард, не е подскачал по сцената като някой… — съдията замълча в опит да намери най-точната дума — … като някой водевилен комедиант.
4
Съдебното решение във Върховния съд се издава върху основата на два документа, които се изготвят след гласуването на съдиите — Мнение на мнозинството и Несъгласие. — Б.пр.