— Моята лична маска. Пречиства отровни вещества. — Той я намести върху лицето си, провери дишането си и я вдигна на челото си, сякаш се канеше да се гмурка, за да огледа екзотичен тропически риф. — Някои може би възприемат моите предохранителни мерки като…
„Луд е“ — помисли си Рита.
— … прекалени. — Той намести възглавницата зад гърба си и здраво затегна предпазния колан. — Знаете ли как трябва да застанете при аварийно кацане?
Преди Рита да отговори, мъжът рязко се приведе напред и застина в молитвена поза.
Тони Кингстън водеше самолета по посоката на вятъра. От време на време поглеждаше през прозореца към смолисточерната нощ над Евърглейдс — праисторическата река, обрасла с острица, пълна с алигатори и блатна растителност.
Тримата мъже в кабината проучваха плана за приземяване и чакаха нареждане да завият наляво и да подходят обратно към летището.
Внезапно някъде зад тях се чу трясък от експлозия, последван от пронизителния звук на разцепващ се метал.
— Господи! Какво беше това? — Райдър инстинктивно се обърна назад.
Кингстън здраво стисна лоста. Самолетът се тресеше.
— Лари, какво виждаш?
Бордовият инженер провери уредите си.
— Налягане във втори двигател — нула. Подаване на гориво — също нула. По дяволите! Сигурно се е взривил двигателят в кърмовата част.
— Действай според инструкцията за изключване.
Райдър изключи подаването на гориво към двигателя в опашката на самолета и спря дросела. Самолетът леко се завъртя надясно. Кингстън упорито се бореше с лоста, за да нивелира машината.
— Аеролоните1 не реагират.
Доузиър провери измервателните уреди.
— По дяволите! И хидравличното налягане е на нула! Хидравликата е извън строя.
— Не може да бъде — каза Райдър. — Имаме три отделни системи. Не могат да изключат и трите само защото е избухнал един от двигателите.
Кингстън се бореше с лоста, който вибрираше в ръцете му и не се обърна. Самолетът продължаваше да се тресе.
— Елеваторите, аеролоните и рулят са неуправляеми. — Гласът му прозвуча глухо и неестествено.
— Не може да бъде — повтаряше Доузиър. — Как ще завием? Как ще кацнем? Как ще контролираме спускането?
„Няма да го правим“ — мрачно си помисли Кингстън, като бързо анализираше ситуацията. Без контрол върху уредите приземяването бе невъзможно. Той се опита да задейства спирачките.
— И спойлерите не работят — обяви той след безполезния опит.
Усили натоварването на левия двигател и крилата се изравниха, но самолетът продължаваше да се тресе. След секунди носът се изви нагоре и машината се затресе още по-силно.
— Ще загазим. — Гласът на Райдър трепереше.
Кингстън натовари и десния двигател. Носът се приведе, но самолетът леко изви вляво.
— Маями, тук „Атлантика“ шест-четири-нула — каза Кингстън в микрофона като се мъчеше да удържи самолета. Гласът му бе неестествено спокоен и издаваше обзелата го тревога. — Изгубихме втория двигател и цялата хидравлична система. Обявяваме опасност.
— Разбрано, шест-четири-нула — прозвуча глас в слушалката. — Ще ви водим по курса. Спуснете се на три хиляди седемстотин и петдесет метра. Завийте наляво до две-седем-нула. Подгответе се за кацане.
— Това е проблем — отвърна Кингстън. — Ще трябва да опитаме да натоварим асиметрично първи и трети двигател, за да опитаме да завием.
Безразличният му глас едва прикриваше растящото напрежение. Изглеждаше невероятно, но бе истина. Бяха изгубили контрол над самолета.
„Как, по дяволите, ще приземим това дебело туловище?“
— Опитайте пак, шест-четири-нула. Съобщете, когато сте готови за финала.
— Ако можем — промърмори Райдър.
На вратата на кабината се почука и Лари отвори. На прага стоеше старшата стюардеса Марша Снайдър, разведена жена, която току-що бе изпратила третото си дете в колеж. Тя влезе и бързо затвори вратата. Лицето й бе пребледняло.
— Бях в кърмовата част — бързо заговори тя. — Експлозията стана точно над главата ми.
— Видя ли нещо? — попита Кингстън.
— Нищо. Отначало помислих, че сме ударили малък самолет, но не видях пламъци — само пушек. Мисля, че липсва част от опашката.
— Подготви пътниците за аварийно кацане — нареди Кингстън. — По кратката процедура. Нямаме много време. Преброй ги.
— Вече го направих. Двеста седемдесет и пет пътници. Тринадесет души екипаж.
1
Аеролон — носеща повърхност върху крилото на самолета, която улеснява завъртането му. — Б.пр.