г. Да инспектира, преглежда за ремонт и да подменя износените или неподходящи части;
д. Да осигури достатъчно охрана, за да предотврати поставянето на бомби или на други източници на експлозия на борда на самолета;
е. Да управлява със сигурност и компетентност самолета.
От изброените пропуски произтича въпросната фатална катастрофа.
27. В резултат от катастрофата „Атлантика“ носи отговорност за щетите, нанесени на ищцата, а именно:
а. Болка и страдание на починалия непосредствено преди смъртта;
б. Болка и страдание на оцелелите и наследниците;
в. Загуба на обществено положение, на присъствието, напътствията и помощта на покойния;
г. Загуба на подкрепа;
д. Загуба на нетни натрупвания, загуба на живот, разноски по погребението.
По тази причина ИЩЦАТА официално и настоятелно моли да се заведе дело и да се издаде присъда срещу „Атлантика Еърлайнс“ за компенсация на щетите плюс лихвите и разходите на стойност 2 000 000 (два милиона) долара, както и други вземания, присъдени от съда.
С уважение:
Първа част
„… девет скорпиона в една бутилка.“
Описание на Върховния съд, направено от Оливър Уендъл Холмс Младши.
Съдия от 1902 до 1932 година
1.
През нощта преди събеседването във Върховния съд на САЩ Лайза не бе уверена, че ще се справи. Тя искаше тази работа — че кой току-що изпечен адвокат не би я искал?! Но мисълта, че за да заплати за старите си дългове трябва да опорочи мястото и самата идея, я караше да се съмнява в онова, което бе постигнала.
„Дали наистина съм се променила? Дали съм Лайза Фримонт, която завърши с magna cum laude Станфорд, или съм Ейнджъл от «Тайки Клъб» в Тендърлойн?“
Преди да посети сградата на Съда смяташе, че би могла да се справи, но там бе обзета от преклонение и изпълнена с благоговение.
„За бога! Полазиха ме тръпки. Как да обясня на човек като Макс, че от мраморните статуи и прашните юридически книги, от допира с историята са ме полазили тръпки? Той се вълнува само когато индексът «Дау Джонс» се качва.“
Точно в шест часа Макс отвори със собствения си ключ и влезе в апартамента й. Целуна я, след това си наля уиски, а за нея приготви коктейл „Гибсън“ с повече водка и по-малко вермут. Разхлаби вратовръзката си, свали сакото си, модел на Армани, и го сложи върху облегалката на един стол. Събу лъснатите си до блясък мокасини.
Лайза носеше опъната по тялото дантелена камизола и високо изрязани бикини, обточени с бял сатенен кант, а сега си облече розовия халат, на чийто фон златисточервените й коси блестяха като мед. Облече го, защото Макс нагласи климатика на седемнадесет градуса. Нямаше значение къде бяха двамата — в нейния апартамент или в хотелска стая, всичко ставаше според желанието на Макс. И ето — сега, когато във Вашингтон бе дошла ранната есен, в хола й се бе настанил студ, сътворен от човешка ръка.
Студ не само в прекия смисъл на думата.
Не излязоха да вечерят навън. Бе твърде рисковано, но не защото съпругата на Макс — Джил, можеше да ги открие. Джил бе безкрайно щастлива, че е сама в Маями, при това от дълго време знаеше за връзката им. Ставаше дума за много по-голям риск. Между нея и „Атлантика Еърлайнс“ не можеше да съществува нито връзка, нито — съгласно юридическата терминология — близост. Ако бъдеха разкрити, тя нямаше да е от полза за големия план на Макс.
„Ако въобще мога да се справя с него.“
За миг се замисли как ли би постъпил Тони. Не беше лесно да си представи. Тони Кингстън бе скаут, елитен пилот, човек, който не пресичаше неправилно улицата, не разхвърляше и не говореше за данъците си. Тони си отиде и сега адвокатите на ищцата го обвиняваха в небрежност. Лъжливи копелета! Хищници, които забиват зъби в тялото на мъртвия. Донякъде й се искаше да помогне на Макс, за да се приключи случаят, но съзнаваше, че е безразсъдно. Ненапразно през всичките тези години се бе учила да разбира правната логика.
След вечеря заяви на Макс, че не може да го направи. Спориха до два през нощта.
— Етичен проблем?! — невярващо запита Макс, като крачеше напред-назад из малкия хол. — Три години кроим планове и накрая — етичен проблем?
— Макс, виждам, че не ме разбираш.
Той спря, за да обмисли думите й.