Джак Мин се втренчи в безупречната белота на тавана в болничната стая. Оставаше му само да офейка от проклетата болница и да намери червения бележник.
Вратата се отвори. Влезе медицинска сестра. Беше висока, тъмнокожа, с волеви черти и намръщено чело. Той примигна. Не сънуваше.
Тя затвори вратата и се обърна към него. Очите му се разшириха стреснато. Престилка на медицинска сестра?
— Е — каза Рики. Приближи до леглото и се приведе към ухото му. — Трудно те открих.
Джак реши да не нарушава мълчанието си, макар да не можеше да повярва, че тя стои пред него.
— Знаеш ли колко се притесних? Ще те убия, задето не ми съобщи, че си добре.
Джак изсумтя.
— Не знаеш в колко бази с данни се наложи да проникна, докато те открия.
Рики произхождаше от Сенегал в Западна Африка и акцентът й, подклаждан от гнева, изстрелваше думите като снаряди.
— Няма ли да кажеш нещо?
Той поклати глава и посочи хирургическия белег върху гърлото си. Помисли си, че тя не бива да узнава какво е вършил. Не биваше да я излага на опасност.
— Майтапиш ли се? Минавам през пъкъла да открия скрития ти задник, а ти отказваш да ми проговориш?
Сърцето му едва не се пръсна. Устните му оформиха начало на дума — толкова се радвам, че си тук, моля те, измъкни ме. Но после спря. Рики познаваше бегло Ник. Не биваше да я замесва в кашата с „Новем солес“. Трябваше да я държи настрани от тези безумци.
Затова поклати глава.
Тя се наведе рязко към него, изхлипа и го целуна по косата. Не по устните. Бяха скъсали преди седмици. Прегърна го и той едва не се разплака, едва сдържа чувствата, насъбрали се у него като дълго ехо от стаен вой.
Тя седна до леглото.
Той посочи бялата й престилка и повдигна вежди. Рики сви рамене.
— Изчаках нощната смяна. Хванат ли ме, ще ме арестуват. Промъкнах се тайно и придумах охранителя да ме пусне, защото не беше ме виждал.
Вратата се отвори и полицаят надникна вътре. Рики улови китката на Джак, все едно му мереше пулса. Джак кимна на мъжа. Той затвори вратата.
— Полицията те крие — прошепна му Рики, приведена над него.
Криеха го. Но тя беше успяла да го намери. Харесваше му колко е умна. Прииска му се да я улови за ръката, но си напомни, че са скъсали. Тя не пусна китката му.
— Мин…
Той се засрами, че не знае истинското му име.
— В какво си се замесил?
Джак поклати глава и посочи белега от хирургическия скалпел.
— Няма да ме надхитриш. Можеш да говориш. Бог знае, че устата ти не спира.
Той затвори очи.
— Не ме пази — каза Рики. — Нека ти помогна.
Полицаят отвън отвори вратата и Рики извиси глас:
— Е, всичко е наред. Съжалявам, че те събудих.
Тя се изправи и му кимна мило. Стрелна с очи полицая. И излезе, без да поглежда назад.
Нека ти помогна. Никой, помисли си той, не можеше да му помогне. Освен ако не намери червения бележник на Ник.
4.
Горен Уест Сайд, Манхатън
Не е лесно да изнесеш телата на двама едри мъже от апартамент. Налагаше се да предположим, че жилището се води на името на Бел, а сега не искахме някой да го потърси или да го свърже с два трупа. Не искахме името му да се появи във вестниците.
Обадих се на Бъртранд за помощ. Той пристигна след един час. С ван на фирма за преместване и контейнери. Донесе на Мила униформа на фирмата и шапка, която закри почти цялото й лице. Повдигна вежди при вида на телата, измърмори нещо на френския си с хаитянски акцент и се залови за работа. Телата бяха натоварени и изчезнаха след петнайсет минути. Отведе и Бел, вече откопчан от трупа, натъпкан с успокоителни и напъхан в контейнер.
— Нали няма да го закараш в бара? — попитах.
— Искаш да пренеса мъж в безсъзнание покрай клиентите? — Мила винаги предполага, че съм малоумен. — Ще оставя Бел някъде, където няма да създава проблеми, и ще си поговоря с него. Семеен мъж е, сигурно държи на приятния си живот. Ще ни съдейства. Ти върви да уредиш пътуването до Лас Вегас.
Почаках да тръгнат. Наблюдавах улицата да проверя дали не ги следи някой. ЦРУ ме остави на мира, откакто отказах да се върна в лоното му, но смятах, че вероятно ме проверява. Не забелязах опашка след Мила и камиона.