В главата му започна да се оформя план. И се зачуди дали някой ще бъде така добър да включи изгубения му лаптоп, за да го използва от дистанция и да пусне в ход стратегията си.
55.
Бар „Последен миг“ Манхатън
Посипан с пясък, с разкъсан костюм и обездвижена ръка, аз влязох в „Последен миг“ с вид на човек, когото лично бих изхвърлил от заведението. За щастие все още имах синина под окото, благодарение на която вдъхвах страхопочитание. Видях Леони, седнала сама на маса в ъгъла. Пред нея стоеше почти недокосната халба с „Гинес“. Очите й се разшириха, когато ме забеляза.
Барманът — мъж, когото не познавах — понечи да излезе иззад тезгяха и да ме изпроводи навън. Неколцина клиенти се втренчиха в мен да видят колко дълго и колко шумно ще бъда изхвърлен.
— Нуждаете ли се от помощ, сър? — попита барманът.
Това беше първият учтив удар, вторият щеше да бъде:
„Омитай се“.
— Казвам се Сам Капра. Собственик съм на бара. Тук ли е Бъртранд?
— Ммм, не, господин Капра, не е на смяна днес.
Поне разпозна името ми.
— Преживях злополука.
— Да, сър, ммм… Искате ли да ви заведа в болницата?
Усещах вторачения поглед на Леони. Изгаряше от желание да попита — успя ли? Мъртъв ли е Джак Мин?
— Не. Искам да се кача в апартамента горе. Обади се на Бъртранд и му кажи да дойде веднага. После ми донеси, моля, две мартинита с по две маслини. Направи ги с джин „Плимут“.
— Да, господин Капра.
— Дамата на ъгловата маса, която пие „Гинес“, ми е приятелка. Питието е безплатно.
Барманът кимна. Клиентите все още ни зяпаха. Това не ми хареса.
— Сигурен ли сте, че сте добре, господин Капра?
— Да. Ще се оправя.
— Хмм… ранен сте.
— Да, знам. Обади се на Бъртранд и забъркай мартинитата. Как се казваш?
— Кларк.
— Благодаря, Кларк.
Минах край Леони и й кимнах леко с глава да ме последва. Тя си взе раницата и халбата. Изчака да стигнем стълбите и да затворя вратата.
— Какво стана, за бога? — попита.
— Ръката ми е счупена. В най-добрия случай.
Изпразних си джобовете — ключовете от колата под наем, портмоне, телефон.
— Не, Сам, какво стана с Джак Мин?
Погледнах я; ненадейно провалът ми натежа повече от пострадалата ръка.
— Измъкна се, Леони. Подценихме го.
— Нали каза, че ще го убиеш.
Произнесе го с тон, сякаш ме укорява, че не съм купил мляко или не съм платил сметките. Устните й трепереха.
— Сам… Децата… Ще убият децата ни.
Някой похлопа по вратата.
Докоснах устните й с показалец. Кларк влезе с две мартинита върху поднос. Благодарих му. Той подаде едното на мен, а другото на Леони, която поклати глава.
— И двете са за мен — казах. Гласът ми звучеше одебелял. Леони върна мартинито върху подноса.
— Нещо друго за вас, мадам? — попита я Кларк.
Да му отдадем дължимото — опитваше се да се държи, сякаш не съзира нищо необичайно. Тя поклати глава; погледна го бегло, стараейки се да се овладее. Той примигна смутено и се обърна към мен:
— Обадих се на Бъртранд, господин Капра. Ще пристигне след петнайсет минути. Обясних му, че сте ранен, и той каза, че след малко ще дойде лекар.
Дори да му се струваше странно, че лекар се отзовава по спешност в бар, не го спомена. Времената са трудни и младият Кларк очевидно ценеше работата си. Осъзнах, че сигурно съм в шок. Седнах.
— Благодаря, Кларк.
Отпих от мартинито. Беше съвършено — като ледена стомана.
— Ако правиш всички мартинита като тези, винаги ще имаш работа тук, стига да желаеш.
— Благодаря, сър.
— Най-добре се връщай долу.
— Да, сър.
Той погледна първо към мен, после към Леони и излезе.
— Симпатично хлапе — казах.
Устните на Леони се раздвижиха, сякаш търсеше думите.
— Не успя да го убиеш… И смяташ да седиш тук и да пиеш мартини?
— Две мартинита. Нямам болкоуспокояващи.
Джеймс Бонд пие мартини, облечен в смокинг и готов да убива. Аз пиех мартини, защото ръката ми беше счупена, бях съсипан и трябваше да поспра и да обмисля следващия си ход. Преборих се с изкушението да пресуша чашата на един дъх.
— Вчера забих кол в корема на човек и държах ръката на умираща жена. Днес млатих и убих две луди наемнички, които едва не ми видяха сметката, набих най-добрия си приятел и скочих върху движещ се автобус. Влязох с мотоциклет в сграда, като разбих прозореца. После се хвърлих от покрив с друго човешко същество, което не ми е причинило нищо лошо.
Вдигнах вежди.